На път.

Трудно е да се спи във влак, макар че тракането му е толкова приспивно. Унася те, ала очите ти стоят отворени. Гледаш през прозореца, но нощта е скрила всички форми и цветове. По гарите слаби лампи осветяват с жълта светлина навяти преспи сняг. Виждаш хора, загръщат се в дрехите си, 
пристъпват от крак на крак, духат в шепите си и въпреки  силното парно в купето усещаш студ, леко потръпваш. Поглеждаш часовника. Иска ти се да заспиш. Не искаш вече да си пристигнал. Искаш никога да не беше тръгвал.
От мястото, където някой те изпрати, до мястото, където никой няма да те посрещне. Звучи глупаво, но толкова много хора го правят...