Налудничав

Металната врата не е пречка за шумовете от стълбището. Ако оставя вътрешните врати отворени, мога да чувам всичко навън. Понякога чувам как асансьорът се движи и после спира на моя етаж. Чувам как вратата се отваря с метално скърцане на пружините и после леко се блъска при затварянето, сякаш нечия слаба ръка не е успяла да удържи тежеста й. После чувам стъпки. Само няколко, приближаващи се към моята врата. Там спират и за няколко секунди настъпва тишина. Сякаш някой се двоуми дали да натисне звънеца. През тези няколко секунди аз притаявам дъх и - колкото и налудничаво да ти звучи - си мисля: "Може би си ти? Може би идваш за мен?"

Искам да си здрава.

Какво бихте казали на някое дете, ако ви попита "Кога ще порасна?"
Например, когато откриеш, че само с искане нищо не можеш да постигнеш, дори да желаеш силно, истински и от сърце, а е нужно също да разполагаш с пари и свободно време.
Когато откриеш, че всичко в приказките е лъжа и като знаеш, че краят може да е лош, започнеш да се страхуваш от него.
Когато откриеш, че нищо не можеш да промениш.

Можеш само да прегърнеш.

WTF!

Понякога не ти ли се иска да тичаш гол по улицата с вдигнати във въздуха ръце и да крещиш "What the fuuuuuuck!"

П.П. Да, съвсем като самоубийците в първия Сериозен Сам. Култ!

Повод за празник

При прегледа гинекологът първо предположил, че напипва 4 месечно бебе. След като го уверила, че "просто няма как да стане", той казал, че в такъв случай най-вероятно е раков тумор. Веднага си направила изследвания и след 24 безсънни часа, прекарани в сподавен рев резултатите показаха, че не е рак. Тя има най-обикновена миома, която може лесно да се отстрани оперативно, барабар с матката.
Честито! Вадете баниците и почвайте хората! Благодарим на Милостивия за хляба на масата ни, както и за пастите!

По дяволите.

The joyful version

И какво се оказа накрая? Изкуството да се усмихваш в нещастието си всъщност не било никакво изкуство, а най-обикновен резултат от безверието, примирението и отчаянието.

II

Чувствам се като неизвестен герой, който някога е спасил света от гибел, а днес води незначителен живот на място, където никой не го познава, никой не подозира за миналото му и всеки го смята за нормален. Аз бях магьосник, бях безсмъртен, правех чудеса, три пъти променях хода на съдбата си и я преплитах с нейната.
Днес нямам кауза. Но добрите истории обикновено имат продължение. А наистина добрите истории имат добро продължение.
Така че някой ден...
Ако се наложи...
Аз бих могъл...
Отново...

Ако нещо се случи.

Замисли се и бъди честен. Дори да й се случи най-лошото, ти ще трябва да продължиш живота си както до сега. Ще ти се иска да се отдръпнеш от всичко, но животът няма да ти позволи. Ще ходиш на работа, ще гледаш телевизия, ще слушаш музика, ще излизаш, ще говориш, ще пиеш, ще се усмихваш. Ще живееш. В началото може би неохотно, но след време няма да ти прави впечатление. Защото всичко е добре, когато свършва, без значение как точно е свършило.

Невероятно е, че някои намират това за "страхотно" и казват "О, колко прекрасен е животът в действителност!" Защо, защото те опиянява ли?!? По дяволите. Махни се от мен, себично създание!