Чучело видял ли си?

Докато светеше лампата, сърцето ми се топеше като свещ! Как се не стопи това сърце! Как се не свърши, та оставаше и за другата, и за по-другата вечер? Баба ме усети, че се туля за комина, и каза на дедо, а той я сряза:
- Нека - вика - да се точи! Зло да набира! И да се научи да не вади кръвта на жената през носа!
Прав ли, крив ли беше дедо - няма да го съдя, ала за злото беше прав: когато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява. Чучело видял ли си натъпкано със слама? Няма вътре нищо! Няма сърце, няма кокал, държи се само на едната слама. Мойта слама беше злото! И то ме на краката задъжа.

П.П. Дивите разкази на Хайтов са изключителни!

...

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежи прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.

Ти трябваше да знаеш

Ти трябваше още тогава да знаеш! Нищо не може да те оправдае. Е, може би поне за в бъдеще ще си наясно...

Че светът е голям и животът е пред теб.
Че "вярна на думите си" не значи нищо.
Че силата, която сърцето ти дава, няма да ти стигне.
Че не правиш разлика между мечти и реалност.
Че не знаеш какво искаш.
Че си "просто човек", като всички останали!

И носиш болка.

Жега

Събудих се от горещина. Вратата към терасата стоеше широко отворена, но чаршафите бяха напоени с потта ми. Отидох до банята да наплискам лицето си със студена вода, стъпвах неуверено, сънят още владееше по-голямата част от съзнанието ми.

Лежах по гръб, отвън се чуваше ръмженето на двигатели и подвикванията на двете проститутки на пътя. Чувах дишането на брат ми на съседното легло и тик-такането на ръчния ми часовник, оставен на раклата до главата ми. Стрелките светеха във фосфорно зелено на 2:15.

И ей така, изведнъж, без никакъв повод, мъката взе връх и аз...

Няма значение.

Am I Far Away

...or am I on your mind?

Пълнолунно

Нощ, вятър, пълнолуние... Лято. Нещо стяга душата. В подобна - само по-студена нощ - вероятно се е появил онзи "дух на отминалите коледи" на Дикенс. Всъщност, в нощ като тази човек би могъл да очаква и всички останали духове на всичко друго отминало...

Все пак опитай да спиш, защото утре те чака денят.

Другите

Имай предвид, че всеки обича според разбиранията си и - най-вече - според възможностите си. Хората виждат любовта по различен начин, влагат различен смисъл в думата, силите им стигат до различен предел. Не може да обвиняваш някого, че не те обича по начина, по-който си очаквал или по начина, по който ти го обичаш. Разбери, че другите са...други. И можеш да обвиняваш единствено себе си.