Да полудееш от ужас

Колежката помоли да тръгне по-рано, понеже щяла да излиза с любимия си и искала да се подготви. Питах я дали си е подготвила отгвор в случай, че й предложи брак. Тя пък ме пита какво е да имаш деца.

 - Най-тежкото е безсънието.

Най-тежкото всъщност е да не полудееш от ужас, но не искам да й говоря такива неща. Лесно се впечатлява. Млада е още.

И мен не ме беше страх някога. По-философски гледах на ежедневните репортажи в сутрешните блокове за поредното неизлечимо болно дете. А сега се ужасявам.

Общото при всички случаи е, че те, децата, не са направили нищо лошо. С нищо не са сбъркали. Няма как да кажеш "Така им се пада." и да се дистанцираш. Просто животът им е бутнал късата клечка в ръцете, ей така. Без причина.

Иска ми се родителите да са виновни. Да видя, че са направили грешка, и да знам, че аз няма да я допусна. Но не е така. Може да научиш детето си да не отваря на непознати, да се оглежда на двете страни преди да пресече и да не пие газирано, и пак да е напразно.

Религията сигурно има оправдание за тези неща. Религията има оправдание дори за най-отвратителните феномени и деяния. Така предпазва хората да не полудеят от ужас.

Защото животът е толкова ужасен, че може да те подлуди.