Много обичам в горещите нощи да стоя до късно на плажа. Децата играят някъде на пясъка. Възрастните си говорят на теми, в които не е нужно да участвам. Ако си мълча, на никого не му прави впечатление. Морето, луната, алкохолът, музиката - удоволствието е истинско.
Тази вечер обаче съм вкъщи и слушам силна музика в слушалките. И си мисля за самотата, която ме съпътства през почти целия ми живот. Подсъзнателно се бях надявал, че децата ми ще ме избавят от нея. Наивно и глупаво, знам. И несправедливо спрямо тях. Вече знам.
Пускам Baldur's Gate 3. Дяволски добра игра. Жалко, че на децата ми не им харесва. Но аз мога да играя и сам.
