Сънувах, че вървя в градината на баба ми, между лехите с домати. Бях дете и доматите се извисяваха над мен, много високо. Видях пред себе си узрял, червен домат, откъснах го и се обърнах. Зад мен беше дъщеря ми, а аз вече бях възрастен. Виж сега, казах ѝ, забърсах леко домата в дрехите си и отхапах. Вкусно е, казах пак на дъщеря си, опитай сега и ти. Откъснах втори домат и ѝ го подадох. Тя го забърса в дрехата си както ѝ бях показал и го захапа. Изведнъж видях, че е с някаква официална рокля, която беше позеленяла от листата на доматите. Развиках ѝ се, че не е трябвало да идва в градината с официална рокля и че това не се пере. Тя сведе виновно очи готова да се разплаче. А аз погледнах своите дрехи и те също бяха оцветени в зелено. Пак бях дете и ме обзе паника, че някой всеки момент ще ми се скара.
Беше много емоционално наситен сън.
Доста съм уморен напоследък. Може би това наричант "бърнаут". Мисля си да изкарам няколко дни на къщата на баба ми. Малко да почета. Малко да попиша. Няма да е зле.
