Напоследък умират ужасно много хора. Познати. Познати на познати. Всяка седмица почти. Може би и вие сте забелязали.
И всеки път е някак... незабележимо.
- Еди-си-кой почина.
- Ужас!
И после си продължаваме по старо му.
Прави ми впечатление, че повечето хора приемаме тая смърт сравнително леко. Което от една страна може да е притеснително, но от друга страна си е хубаво. Няма да се откажем от живота, я! Скъпоценния ни, свиден, мил животец.
Човек би си помислил, че в подобна ситуация ще се паникьосаме и ще се втурнем да сбъдваме мечтите си. Но явно е нужно повече.
Светът е напълно сгрешен.
