С известно неудобство споделям, че се насладих на четиринадесетте дни карантина у дома. Нито за миг не ми липсваше да излизам навън. Нито за миг не ми липсваше да се виждам с други хора.
Въпрос на характер, както наскоро обясняваше преподавателят ми по "хора и организации", а характерът пък е въпрос в голяма степен на гени и в по-малка степен на околната среда, т.е. в почти никаква степен на самия човек. Което е хубаво да се знае, защото означава, че нямам причина да се чувствам неудобно от това, че ми е приятно да си седя вкъщи.
Между другото, изкарах карантината с жена си и с децата и всички се забавлявахме. Май не сме чак толкова лошо семейство, все пак.
