Не знам какво да разкажа.
Пак бях на погребение. Този път Смъртта дойде неочаквано. Твърде рано. Остави всички в... недоумение. Като грешка, която няма как да се е случила наистина и сега трябва да бъде поправена, за да може Животът да продължи в своя правилен вид. Непоправима грешка.
Всичко е наред, мислех си докато шофирах към вкъщи след погребението. Беше след края на работния ден и вече беше тъмно. Бях сам и слушах някаква тъжна музика. И си дадох сметка, че вече бях започнал да се примирявам с тази мисъл. Странна работа. От една страна, носи омиротворение. От друга страна, мирът е настъпил, защото съм претърпял поражение.
Докато си мисля тези неща ме хваща яд. Ама много ме е яд. Що за извратенящина е тоя скапан живот? Явно не съм се примирил съвсем. Тази вечер ще съм добър с децата си. Ще им дам да ядат шоколад. Ще остана в стаята им, докато заспят. Ще направя поне техния живот малко по-хубав.
