Четох „Кая“ докато чаках дъщеря ми да приключи тренировката си, седнал на стъпалата пред входа на басейна. По един час три пъти седмично. Тези три часа са единственото време, с което (донякъде) разполагам.
Хареса ми. Поетична книга. С нещо ми напомни за „Вино от глухарчета“. Обичам такива.
В „Кая“ се разказва за живота. Особено за краткостта на живота, за неговия край, за тъгата по него, след като е свършил.
Така де, за живота.
За простия живот, който няма необходимост от разбиране: има си начало, има си край, и полека-лека се случва, без възвишена причина или завоалиран смисъл.
„Кая“ предразполага да четеш без да бързаш. Предразполага да живееш без да бързаш. Подканя те да помислиш за близките си и за това колко ги обичаш. Както и да помислиш за себе си и за своя път.
Хубава книга.
