Престру̀ванка

Дъщеря ми не обича спи. Може би защото все сънува кошмари. Особено мрази следобедния сън.

 - Не мога! - казва тя сопнато.
 - Затвори очи и се отпусни. - отвръщам аз. - Уморена си след плажа. Ще заспиш.
 - Ами не мога!
 - Ако се преструваш на заспала достатъчно дълго, накрая наистина заспиваш.
 - Стига си ми говорил глупости!
 - Вярно е. И не само за спането, а за всичко. Ако се преструваш на глупава, ставаш глупава. Ако се преструваш на смела, ставаш смела.
 - Не съм глупава и престани!
 - Знам. Ако не спиш следобед, няма да играеш на компютъра днес.
 - Ами не мога!

Но като вижда, че в отговор само вдигам рамене, обръща се към стената, уж сърдита. След няколко минути вече спи. Радвам се на победата си, още повече, че на мен всъщност ми харесва да играе на компютъра.

И продължавам на ум да търся примери, които потвърждават теорията ми: ако се преструваш, че не обичаш някого достатъчно дълго, накрая наистина не го обичаш; ако се преструваш на умрял достатъчно дълго, накрая наистина умираш; и така нататък.