Monday
Мъчно
Знам, че това е, което винаги си искала. И се радвам, наистина. Но пак ми е мъчно, че заминаваш. Просто всички заминават. Един по един, всеки нанякъде. Само аз оставам. Затова ми е мъчно.
Wednesday
Виноват
Веднъж стана така, че приключих с работата си цял час по-рано. Не че нямаше нищо за правене, но изведнъж изпитах непреодолимо нежелание да работя.
В такива случаи винаги бързо тръгвам към вкъщи - за да помогна на жена ми, да прекарам малко време с децата, да свърша някои отдавна отлагани домашни задачи.
Този път не си тръгнах. Останах си в офиса, сам. Мислех си за разни неща. Лични неща. Не на жена ми, не на децата ми. Само мои.
Издържах тридесет минути преди чувството за срам да надделее. Срам от това, че се крия в офиса като страхливец.
И пак забързах към вкъщи.
В такива случаи винаги бързо тръгвам към вкъщи - за да помогна на жена ми, да прекарам малко време с децата, да свърша някои отдавна отлагани домашни задачи.
Този път не си тръгнах. Останах си в офиса, сам. Мислех си за разни неща. Лични неща. Не на жена ми, не на децата ми. Само мои.
Издържах тридесет минути преди чувството за срам да надделее. Срам от това, че се крия в офиса като страхливец.
И пак забързах към вкъщи.
Subscribe to:
Posts (Atom)