Няма кой

На трийсет и две и още чакаш някой да те намери. Не разбра ли, че няма кой? Всички сме изгубени.

По следите на слънцето

Неблагодарен съм

Една сутрин гледах репортаж за поредния инцидент на пътя. Тъкмо си бях направил чай от мента. Седмицата ми беше доста скапана, не можех да спя добре, а бях чувал, че чаят от мента успокоява нервите. И така, детето при майка ми, жена ми в болница, а аз седях вкъщи и гледах репортаж за поредния пътен инцидент.

"Благодаря на Бога, че успяхме да измъкнем жената навреме." - каза един от замесените в случая.

Не я разбирам тази благодарност. Няма логика в нея. А изглежда всички се радват, че животът им е само толкова скапан, а не малко повече. Сякаш не могат да си представят свят, в който просто всичко е наред.

Аз мога.

Вместо да си доволен, че лошото не е по-лошо, редно е да пожелаеш доброто. Да тъгуваш за него. Редно е да си гневен, да мразиш даденото състояние, да пожелаеш промяна и тези емоции да се превърнат в движещата сила, която да случи промяната. Гибелен гняв, достоен да бъде възпят от Музата.

Аз съм неблагодарен. Заради всичко, което животът може да бъде, а не е. Заради целият му неосъществен потенциал. И, ако някой иска да чуе от мен, че животът е хубав, ще трябва първо наистина да го направи такъв.