Изненадах се да чуя нещо подобно от мъж като него. Честолюбив, горд, понякога дори надменен. "Ако ми позволи, бих спял на черджето пред вратата й - като куче! Само да съм близо до нея."
Такива думи ме карат да поставям любовта под съмнение. Трябва ли да се превъзнася нещо, което може така да ни унизява?
Thursday
Friday
Изобилие
Предполагам, че традицията празничната трапеза да е отрупана с храна е останала от времето, когато семействата са били многочленни. Малко е безсмислено да напишеш 12 късмета за баницата, щом на масата ще седнете само двама... Но въпреки това го правим.
Ходихме и при баба ми, разбира се. Като видя, че се каня да оставя парче тиквеник нахапано в чинията си тя каза:
- А, не! Храната няма да се оставя! Знаеш ли колко хора гладуват по света?
Хрумна ми да заснема видео-клип с телефона си как масата е отрупана с храна, която изяждаме въпреки опасността да се пръснем, а после да го пратя на "гладуващите по света" с послание: "Не се тревожете! Изядохме си всичко!"
Сигурен съм, че щяха да го оценят.
Subscribe to:
Posts (Atom)
