Tuesday

Няма да е същото

След като създадох този блог, реших, че ще го използвам за да кажа няколко определени неща на някои определени хора. През тази година казах последното от тези неща и очаквах с това да сложа край на Тъжната страна на живота, защото блогът беше изпълнил своето предназначение. Обаче продължих да пиша от време на време. Изглежда междувременно той беше придобил свой собствен смисъл, защото сега съществува заради самия себе си.

Отворих коментарите в резултат на един мейл, където ми беше казано "абе що не ги отвориш тея коментари". (Цитирам по памет.) За мое щастие, опасенията ми от спам не се оправдаха. Всъщност коментарите са рядкост, а такива, които не позволявам да бъдат показани, почти няма. Знам, че е прието да се обявяват някакви правила за писане на коментари, но ми се струва напълно ненужно. Трия каквото си поискам. Ако ваш коментар не бъде публикуван, значи съм го сметнал за глупав. Жалко само, че писмата секнаха. Сигурно сте видели и бутоните за споделяне по социалните мрежи - чувствайте се свободни да ги ползвате, затова са там. Чувствайте се свободни и да не ги ползвате, ако не желаете.

Животът ми през последните 12 месеца е прекрасен. Точно така съм си го представял. Иска ми се да имах повече време за да му се наслаждавам, но време няма. Предложих брак и тя каза "да", предстои ми сватба, а после ще дойдат и децата и нищо вече няма да е същото.

Нека видим какво ще стане.

Friday

Доста тъжно

Thursday

Промяна

Единствената константа е промяната и в трудни периоди тази мисъл може да бъде истинско спасение. Нищо не може да спре хода на времето, а времето неизменно носи със себе си промяната. Независимо пред какви изпитания си изправен, независимо от трудностите, промяната ще настъпва ден след ден, месец след месец и рано или късно ще имаш един различен живот. Не задължително по-добър, но различен, което не е никак малко. И това не са напразни надежди, това е нещо сигурно, необорим факт, в който не е нужно да вярваш, а можеш да разчиташ на него.

Друго е обаче, когато си щастлив. В мига, в който имаш всичко, от което се нуждаеш и си постигнал перфектния баланс, към който си се стремил. Знаеш със сигурност, че ден след ден, месец след месец, промяната ще руши живота ти. И ако го искаш и занапред, ще трябва да го изграждаш отново и отново.

Докато повече не можеш.

По дяволите.