Защото така трябва

Има дни, в които все се усмихвам, защото така трябва. А вечерта съм уморен и искам единствено всички да ме оставят на мира.

Започни да говориш

Ще се изненадаш колко много хора мислят, каквото ти мислиш и чувстват, каквото ти чувстваш. Трябва само да започнеш да говориш с тях. И не забравяй, че, ако никой не те разбира, вероятно ти не разбираш никого, което е поправимо.

В разговорите за кратко ще се почувстваш по-добре.

Причината за всичко

Нашият проблем, приятелю, не е, че не разбираме правилата на живота, а че не успяваме да се примирим с тях.

Понеже вече мина много време

Всичко бях планирал. Не беше съдбата, не бяха звездите. Аз бях. Уж „изпуснатите” думи, уж „случайните” срещи, и дългите писма, и късните смс-и, и неочакваните музикални поздрави... И този блог. Не се ли чудиш защо? Наистина, всичкото това време, всичките тези усилия, за какво? Нека ти кажа, понеже мина много време и вече и за двама ни е без значение – защото исках да стана част от живота ти. Или по-точно, част от теб. Да завзема част от сърцето ти, част от спомените ти, част от миналото ти, да оставя своя отпечатък толкова надълбоко, че дори времето да не може да ме изтрие. Исках да повлияя на живота ти, да те променя.

Това бе моят пъклен план.

Не смей да ми пробутваш някое насмешливо-обвиняващо „заслужаваше ли си?”. Остави на мен да си задавам риторични въпроси. Доволен съм, ако искаш да знаеш, макар да не станах по-щастлив.

Не станах по-щастлив.

Права пропорционалност

Колкото по-щастлив си, толкова по-бързо минава живота ти.