Младостта кара човек да игнорира недостатъците на хората, с които случаят го е събрал. Намира оправдание за всяко поведение. Тя, младостта, минава много бързо и истината излиза на яве, а това, както сме казвали и преди, никога до нищо добро не е довело. Нуждата да вземеш решение става все по-неизбежна с времето - дали да се примириш с неща, за които си се клел, че никога няма да се примириш, или да останеш сам.
Да, животът винаги предоставя избор.
skip to main |
skip to sidebar
За този блог
С малко думи, музика и картини ще опитам да ви помогна да не се самозабравяте в щастието си. А дори няма нужда да ми благодарите. Не е ли прекрасно?
