Sunday
преди лягане
Ядем и пием, но някои липсват. Шегите пак са смешни, но какво щеше да е, ако бяха тук тези, които ги няма?...
Monday
Самодоволно
Доволен съм от блога си. Доволен съм от това, което съм написал и как съм го написал. Харесва ми и се радвам, че има и други, на които им харесва. Не че 60 читателя са много, но са далеч повече, от колкото съм очаквал, особено като се има предвид, че не съм правил нищо за да привличам хора тук. Никъде не съм слагал линкове, почти не коментирам в чужди блогове, не пълня блогрола си с надеждата някой да ми върне "услугата", нито карам познатите ми да влизат... Разчитам, че всеки е попаднал тук по свое желание и защото му е приятно.
Това е едната от причините да запазя блога си анонимен. Исках да бъде четен от хора, на които им харесва. А не такива, които влизат, понеже ме познават. Примерно. Другата причина също е съвсем проста. Не исках тези, които ме познават, да съдят за мен по текстовете в блога. Това е като да прочетеш "То" и да решиш, че Кинг е откачен изверг психопат. Хората са склонни да го правят.
Виждал съм свои текстове тук-там. Всеки път ми е приятно, дори да не е оставен линк към оригинала. Гледам на това като на доказателство, че на някого му е харесало. Нямам проблем с така наречената интелектуална собственост. Пиша с идеята някой да прочете написаното и колкото повече хора го направят, толкова по-добре съм се справил. Нямам амбиция да привличам трафик, да печеля пари и да ставам известен. Мои неща са се появявали в Прочети това, в Свежо, Блогът на Атанас Янев, споменаха ме в Аз Ваня, преведоха ме на английски във форума на американския университет, провокирах пост в блогът на Витанова и т.н. Между другото, ако погледнете коментарите под ето тази публикация ще разберете защо съм изключил коментарите тук. ;)
Опитвам се да кажа, че всичко това е много хубаво и се радвам на линковете, на писмата и че изобщо четете.
Иначе последните 12 месеца за мен бяха много напрегнати и се случиха десетки неща. Есента и зимата разсъждавах колко подтискащо е да не можеш да си намериш работа и как това може тотално да те скапе. После няколко месеца преминаха в усилия да завърша ремонта на настоящето ми жилище. Безкрайно уморително. Отскоро се преместих да живея в новия си дом и усещането е страхотно. Все още съм под влиянието на първоначалния ентусиазъм. Струва ми се, че точно това беше промяната, от която имах нужда.
Сега си мисля... Браво на мен.
Нека видим какво ще се случи.
Това е едната от причините да запазя блога си анонимен. Исках да бъде четен от хора, на които им харесва. А не такива, които влизат, понеже ме познават. Примерно. Другата причина също е съвсем проста. Не исках тези, които ме познават, да съдят за мен по текстовете в блога. Това е като да прочетеш "То" и да решиш, че Кинг е откачен изверг психопат. Хората са склонни да го правят.
Виждал съм свои текстове тук-там. Всеки път ми е приятно, дори да не е оставен линк към оригинала. Гледам на това като на доказателство, че на някого му е харесало. Нямам проблем с така наречената интелектуална собственост. Пиша с идеята някой да прочете написаното и колкото повече хора го направят, толкова по-добре съм се справил. Нямам амбиция да привличам трафик, да печеля пари и да ставам известен. Мои неща са се появявали в Прочети това, в Свежо, Блогът на Атанас Янев, споменаха ме в Аз Ваня, преведоха ме на английски във форума на американския университет, провокирах пост в блогът на Витанова и т.н. Между другото, ако погледнете коментарите под ето тази публикация ще разберете защо съм изключил коментарите тук. ;)
Опитвам се да кажа, че всичко това е много хубаво и се радвам на линковете, на писмата и че изобщо четете.
Иначе последните 12 месеца за мен бяха много напрегнати и се случиха десетки неща. Есента и зимата разсъждавах колко подтискащо е да не можеш да си намериш работа и как това може тотално да те скапе. После няколко месеца преминаха в усилия да завърша ремонта на настоящето ми жилище. Безкрайно уморително. Отскоро се преместих да живея в новия си дом и усещането е страхотно. Все още съм под влиянието на първоначалния ентусиазъм. Струва ми се, че точно това беше промяната, от която имах нужда.
Сега си мисля... Браво на мен.
Нека видим какво ще се случи.
Subscribe to:
Posts (Atom)
