И изведнъж - бам!

По това време на годината е пълно с малки котета. Днес точно пред вратата на офиса има едно прегазано от кола. Съвсем плоско е.

В определени ситуации не можеш да кажеш "случва се", но какво друго да кажеш, като наистина се случва?

Вижте как.

Всяко дете иска семейство.

Иска, ама няма.

Живей за мига

По правило младежите са идеалисти, мечтатели и вярват в щастливата развръзка. За това често можете да ги чуете да казват, че е напълно възможно във всеки един момент да те блъсне кола или да умреш при друг нещастен случай. Обичат с патос да повтарят "живей за мига" и препращат верижни писма по електронната ви поща, в които ви съветват да си носите новите дрехи. Така оправдават глупавото си държание, мързела си, егоизма или нежеланието да поемат отговорност. Липсата на бъдеще означава липса на последствия, дава чувство на свобода.

Несъмнено е вярно, че смъртта дебне отвсякъде и никой не е защитен от инциденти с летален характер, но все пак такъв поглед е краен и едностранчив. Според данни на НСИ, ако сте на 17, вероятността да умрете през следващата 1 година е 0.00060 (по-малка, ако сте от град) и по всяка вероятност ще живеете още около 57 години. Знам, че звучи страшно, но е факт.

Въпросът "Какво би станало, ако утре съм мъртъв?" е вълнуващ, но, наистина, по-практично е да се питате "Какво би станало, ако утре съм все още жив?". Би станало това, че ще трябва да си понесете последствията от днес.

Някой може да попита, какво ако все пак ме блъсне кола? Е, такъв въпрос е лишен от всякаква рационалност. Ако умреш, няма да съжаляваш за нищо, защото ще си мъртъв. В момента на смъртта губиш способността си да съжаляваш.

"Винаги ще има утре" е далеч по правилен принцип за следване. С него не рискуваш нищо, защото дори да сгрешиш, няма да си жив да го видиш. Ако се замислите, ще видите, че съм прав.

И заживели щастливо

Знаете ли ги онези двамата, дето се влюбили, взели се и заживели щастливо?

И аз не ги знам.

Ако се върне - твое е

Ще срещнеш някой, който ще те прави щастлив без дори да разбираш как. Всяка минута прекарана заедно ще е удоволствие. Самото му присъствие ще те успокоява и вълнува едновременно. Ще те разсмива без усилие. Ще ти се струва, че те разбира, дори когато сам не можеш да се разбереш. Ще можете да говорите за всичко или да мълчите безкрайно, когато думите са ненужни. Често ще се изненадвате колко много си приличате и как сте съвсем различни. Ще има и доверие, и уважение, и всичко останало, и ще е очевидно, че сте създадени един за друг и никога няма да се разделите.

А когато това е вече минало и нито се виждате, нито се чувате, ще се чудиш какво си можел да направиш.

Нека те успокоя. Нищо. Хората, които обичаш, просто трябва да оставиш да си тръгнат. И те си тръгват.

Животът е такъв. Гаден.

Без път за връщане.

The hardest story I've ever told

No hope, no love, no glory,
no happy ending.

Като всяка друга история, с изключение на измислените.

Другата

Помниш ли онази песен, която те накарах да изслушаш и за която ти каза, че е ужасна? На нея й хареса. Мисля си, че е по-добра от теб във всяко отношение. Някой ден, може би, ще ти го кажа.