Tuesday

Налага се

Понякога си представям как нещата се подреждат точно както трябва да бъдат. Ама наистина. Не просто да... падат на произволни места, а аз да се нагаждам към ситуацията и после всички да казват "ето, видя ли, всичко се разви добре." Нищо не се е развило добре - аз се развих. Изкривих се от развиване докато успея да пасна в поредната извратена ситуация.

Есен е, вали дъжд. Има локви. Като погледнеш локвата не си казваш "я, виж как тази дупка е с точно същата форма като на водата, двете си пасват перфектно". Ясно ти е, че формата на дупката е съвсем произволна, а на водата й се е наложило да се напасне.

Ей такава дупка е Животът. А ние - с всичките си чувства и съмнения - се мъчим да се напаснем, само че не сме вода, а буци пръст, отчупваме парчета от себе си, променяме се, смачкваме се и се натъпкваме вътре, докато заемем правилната форма.

Не е защото искаме. Налага ни се.