Monday

Монетизиране

Влиза оня ден няк'ва в офиса и ми вика:

 - Предлагам книги. Интересувате ли се?

Жената изглеждаше така, че още от пръв поглед предизвикваше съжаление. В ръцете й видях няколко различни по големина и по цвят на корицата книги. Реших, че неволята я е принудила да разпродава личната библиотека.

 - Не. - Това си беше самата истина. Постарах се да звуча категорично. Не исках да си помисли, че блъфирам за да сваля цената.

 - Не четете, така ли? - попита тя и лицето й колебливо се разтегли в особена усмивка, в която имаше едновременно печал и упрек. Това малко ме стъписа и аз не знаех какво да кажа. Тя обаче знаеше и продължи: - Тогава Ви оставям тук една брошурка да си четете. - Бръкна в чантата си и извади от там някакви листи, скачени с телбот, които остави на бюрото ми, врътна се и излезе.

Чак сега ми светна каква е работата. На листите пред мен имаше удебелено заглавие "Грижа ли го е Бог за мен?". Досмеша ме, защото си представих как аз самият обикалям офисите и раздавам на нищо неподозиращи хора брошурки "Грижа ли ме е мен за Бог?" Наясно съм, че в съвременния свят абсолютно всяко нещо може да се монетизира, но да продаваш на хората вяра считам за по-долно от проституцията. Обаче ако бях извикал след жената "Курва!", щях аз да се окажа лошият.

Мислех над това докато заспивах същата вечер.