Saturday

Щастливия начин на живот

Да си сам е единият от двата начина да прекараш живота си. По-лошият начин. По-тъжният. По-нещастният.

За щастливия начин можеш да прочетеш тук.

Тъжно, нали?

Friday

Физиката на тъжното


Все някога щях да прочета „Физика на тъгата“. Дори да не бях чел „Естествен роман“. Дори да не се говореше с толкова суперлативи за Георги Господинов. Само заради заглавието. Физика на тъгата.

Тъжна книга. Много хаотична, но винаги тъжна. Тъжно детство последвано от тъжно юношество. После една тъжна зрялост и накрая една тъжна старост, изпълнена с тъжни спомени.

О, толкова много ми хареса!

Най-вече защото е универсална. Това не е тъжната история на един човек, който просто не е имал късмет, бил е глупав или мързелив, или алчен, или наивен и просто си е скапал битието. Това не е дори тъжната история на някоя епоха, белязана от кофти режим или война, или природно бедствие. Не, това е тъжната история на цялото човечество от мига на възникването му, тя не е породена от нещо конкретно и временно, няма да си отиде никога, ще се повтаря отново и отново.

Най-хубавото е, че авторът не се напъва да посочи изход, решение на проблема. Не понасям автори, които предлагат изход. Причината, поради която не чета Коелю. А тук той дори не се бунтува срещу положението. Не негодува срещу него. Просто го отбелязва с известна доза...тъга. Проблем реално няма.

А за моето някогашно умение да чета мисли всъщност си имало термин – емпатия. Но прочетете книгата, там всичко е обяснено...