tag:blogger.com,1999:blog-17096197890660943112024-03-14T08:19:58.765+02:00Тъжната страна на животаЖивотът е изпълнен с тъга, самота и болка.Жълт Зеленhttp://www.blogger.com/profile/13227253683218588887noreply@blogger.comBlogger587125tag:blogger.com,1999:blog-1709619789066094311.post-38518544878707276032024-03-07T11:37:00.005+02:002024-03-07T11:37:52.595+02:00Порив за промяна<p>На най-добрите хора им се случват най-ужасните неща. Видял съм повече от достатъчно доказателства за това, но всеки нов пример ме разтърсва и ме изпълва с всепоглъщаща омраза към този проклет живот. Разтрепервам се и имам чувството, че ще се пръсна. Минават седмици докато успея да култивирам обичайното си горчиво примирение и приемане на несправедливостите.</p><p>Цялото ни съществуване се крепи на надеждата. Всяка сутрин избираме да отворим очи, защото се надяваме, че всичко ще е наред. Лошото няма да се случи на нас, понеже ние сме добри. Надеждата е безумна, но я оправдаваме с какви ли не тъпотии за карма, грижовни божества, морална вселена... Как се живее, когато тази надежда бъде опровергавана категорично отново и отново, и отново?</p><p>Искам да променя нещо. Всичко искам да променя. Но понеже нямам уменията нито знанията да сътворя нещо по-добро, поривът ми за действие избива единствено в агресия и желание за разруха. Бих разрушил този скапан свят. Бих го запалил и бих гледал как гори. Това е ад. Това е безкрайно страдание. Щастието съществува само за да направи нещастието възможно и да подхрани силата му.</p><p>Дишам дълбоко. Мисля за други неща. Помага, но не съвсем.</p><div><br /></div>Жълт Зеленhttp://www.blogger.com/profile/13227253683218588887noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1709619789066094311.post-19349564968247460942024-01-01T11:28:00.000+02:002024-01-01T11:28:01.843+02:00Обаче свършва<p>Не исках годината да свършва. Не още. Имам изтеглени филми, които останаха неизгледани. Имам купени книги, които останаха непрочетени. Щях да помагам на дъщеря си по математика и да уча другата да пише красиво.</p><p>Едно от проклятията на живота е, че нещата, които не сме свършили са винаги безкрайно повече от нещата, които сме свършили. Е, предполагам, че трябва да свикнем с това, както свикваме с всички други гадости, неразривно свързани с живеенето.</p><p>Причината за тези ми размисли е, че тази година достигнах своята зона на комфорт. Чували сте теорията, че всеки трябва да се стреми да напусне своята зона на комфорт, за да се развива, нали? Аз, разбира се, съм на различно мнение. Прекарах 39 години мъчейки се да открия своята такава и знаете ли какво? Уютно ми е в нея и бих направил всичко по силите си за да остана в нея колкото мога по-дълго. Знам, че някой ден Животът ще я разруши и ще ме принуди да я напусна, но доколкото зависи от мен този ден ще е много, много далеч в бъдещето.</p><p>Извън зоната на комфорт било израстването. Да. Знаете ли кое също е извън нея? Депресията, изтощението, безсънието, отчуждението и косопадът. Вечният стремеж към развитие е за тези, които не знаят какво искат от живота. За тези, които нямат изградена ясна представа за щастие.</p><p>Аз имам. Щастието е... това сега. И ми се иска да не свършва.</p>Жълт Зеленhttp://www.blogger.com/profile/13227253683218588887noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1709619789066094311.post-79016677899164637072023-10-22T23:59:00.000+03:002023-10-22T23:59:50.696+03:00Неописуем ужас<p> В една неделя, както много други недели, децата бяха при родителите ми, а жена ми работеше в съседната стая. Бях прекарал цялата сутрин в четене и тъкмо приключих книгата, когато усетих, че нещо с Вселената не е наред. Тишината в апартамента придоби плътност и полегна по мебелите, слънчевите лъчи, които влизаха през прозореца станаха студени на пипане, цветята в саксиите на перваза изведнъж спряха да растат и една и съща секунда се повтори няколко пъти. </p><p>Връхлетя ме мисълта, че така празен ще бъде Животът, когато децата порастнат и вече не живеят у дома и мислено взех решение да намеря нещо, с което да го запълня, но вътрешно знаех, че няма да успея.</p><p>Малко по-късно всичко си дойде на мястото, но споменът за изпитания неописуем ужас се връщаше в някои нощи месеци наред.</p>Жълт Зеленhttp://www.blogger.com/profile/13227253683218588887noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1709619789066094311.post-47352378909372817972023-09-16T23:50:00.002+03:002023-09-16T23:50:22.610+03:00Понеже съм татко<p> Рано сутринта на първия учебен ден цялото семейство вървим към училището. Малката ми дъщеря ме държи за ръката. Като я гледам, струва ми се прекалено малка. Струва ми се, че не е готова. Обаче я водя.</p><p>Използвам времето докато вървим да ѝ натяквам някакви неща, които съм ѝ казвал десетки пъти. Все досаждам на децата с наставления и поуки. Питам я дали си знае адреса и тя го казва. Вместо "квартал" казва "улица", но все тая. Хваля я, че го знае.. Питам я какво трябва да прави, ако се изгуби.</p><p> - Аааааа.... - не се сеща в началото, но после казва - Стоя на едно място и чакам да ме намериш.</p><p>Пак я хваля, че знае. След малко тя ме пита:</p><p> - Ами ти, ако се загубиш, какво трябва да правиш?</p><p> - Аз не се губя. Нали съм татко. - сам трябва да се намирам, мисля си, нямам кого да чакам, но тези неща не ги изричам на глас, разбира се.</p><p>Тя завърта театрално очи, но се усмихва, явно развеселена от отговора ми. Виждам я, че после продължава да разсъждава по темата. Когато се замисли за нещо, устните ѝ мърдат, сякаш си говори сама. </p><p>В двора на училището откриваме учителката ѝ. Представям я, тя подава цветето, но е забила поглед в земята. Влиза в строя с новите си съученици, а аз и майка ѝ се дръпваме назад и след миг вече не я виждам зад тълпата от хора.</p><p>После чакаме. Не съм разтревожен за нея, просто ми липсва. Липсва ми да ме държи за ръката. Два часа по-късно вече вървим обратно към вкъщи, аз нося пълната с учебници раница и слушам как разказва на майка си какво е ставало в класната стая.</p><p>И много внимавам да не се изгубя. Нали съм татко.</p><p><br /></p>Жълт Зеленhttp://www.blogger.com/profile/13227253683218588887noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1709619789066094311.post-52323204942442404242023-09-13T22:18:00.001+03:002023-09-13T22:18:49.432+03:00Резултати<p>Понякога бедите са резултат от собствените ни липса на умения, липса на знания, липса на предпазливост, или надменна увереност, че вселената ни е длъжна и някой друг ще се погрижи за нашето благополучие.</p><p>Друг път нещастието идва просто защото животът е отвратителен, а ние сме безсилни да направим каквото и да е.</p>Жълт Зеленhttp://www.blogger.com/profile/13227253683218588887noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1709619789066094311.post-10531618381616772032023-08-25T22:24:00.002+03:002023-08-25T22:24:59.763+03:00Самота от началото до края<p>Много обичам в горещите нощи да стоя до късно на плажа. Децата играят някъде на пясъка. Възрастните си говорят на теми, в които не е нужно да участвам. Ако си мълча, на никого не му прави впечатление. Морето, луната, алкохолът, музиката - удоволствието е истинско.</p><p>Тази вечер обаче съм вкъщи и слушам силна музика в слушалките. И си мисля за самотата, която ме съпътства през почти целия ми живот. Подсъзнателно се бях надявал, че децата ми ще ме избавят от нея. Наивно и глупаво, знам. И несправедливо спрямо тях. Вече знам.</p><p>Пускам Baldur's Gate 3. Дяволски добра игра. Жалко, че на децата ми не им харесва. Но аз мога да играя и сам.</p><p><br /></p>Жълт Зеленhttp://www.blogger.com/profile/13227253683218588887noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1709619789066094311.post-85366644797893689592023-07-17T23:14:00.002+03:002023-07-17T23:14:39.649+03:00Младото поколение<p> Днес прочетох, че младото поколение щяло да излекува света. Искрено се надявам да е така. Имам обаче известни съмнения. Не само защото съм скептичен по природа. И не защото имам нещо против младите, дори напротив, харесвам ги или поне някои от тях. За съжаление обаче всички млади споделят една много неприятна характеристика - остаряват.</p><p>И ние някога бяхме млади. И на нас възлагаха големи надежди. И какво направихме? Нищо. Освен, че остаряхме и прехвърлихме надеждите на следващото поколение. Точно както са правили всички поколения преди нас.</p>Жълт Зеленhttp://www.blogger.com/profile/13227253683218588887noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1709619789066094311.post-13810441991192532132023-05-21T23:49:00.001+03:002023-05-21T23:49:00.134+03:00Отсъствие<p></p><blockquote><p><i> <span style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;">Отсъствие</span></i></p><i><br style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;" /><span style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;">Със теб не сме се разделяли,</span><br style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;" /><span style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;">откакто се разделихме.</span><br style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;" /><span style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;">Аз пак те мисля в неделите,</span><br style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;" /><span style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;">които не споделихме.</span><br style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;" /><br style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;" /><span style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;">Аз пак те чакам по празници,</span><br style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;" /><span style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;">ти все така си далече.</span><br style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;" /><span style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;">И нищо в теб не ме дразни,</span><br style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;" /><span style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;">и нищо в теб не ми пречи.</span><br style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;" /><br style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;" /><span style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;">Очакване непрекъснато,</span><br style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;" /><span style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;">и радост – даже по-силна.</span><br style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;" /><span style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;">Спокойно, плътно отсъствие,</span><br style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;" /><span style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;">което да ме закриля.</span></i></blockquote><p style="text-align: right;"><span style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px; text-align: left;">Мария Донева</span> </p><span style="background-color: white; color: #666666; font-family: "Trebuchet MS", Trebuchet, Verdana, sans-serif; font-size: 13.2px;"></span>Жълт Зеленhttp://www.blogger.com/profile/13227253683218588887noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1709619789066094311.post-69838871618400724452023-05-19T22:45:00.009+03:002023-05-19T23:07:09.420+03:00Неизплакани сълзи<p> Ставам свидетел на опитите на приятелите си да започнат нови романтични връзки. Събират се "за да видят как ще потръгне". После се разделят без да им мигне окото.</p><p>На тяхно място и аз бих се затруднявал. Изобщо не мога да си представя да се влюбя... </p><p>"<i>На тая възраст всичко е изгубено</i>." </p><p>За една хубава любов е важно все още да има неизплакани сълзи.</p><div class="separator" style="clear: both; text-align: center;"><iframe allowfullscreen="" class="BLOG_video_class" height="266" src="https://www.youtube.com/embed/MwpMEbgC7DA" width="320" youtube-src-id="MwpMEbgC7DA"></iframe></div><br /><p><br /></p><br /><p><br /></p>Жълт Зеленhttp://www.blogger.com/profile/13227253683218588887noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1709619789066094311.post-28940567723907580502023-05-04T21:50:00.001+03:002023-05-04T21:51:10.124+03:00Би трябвало всичко да свършиИмал ли си някога чувството, че ей сега светът ще се срути и в миг всичко ще изчезне в грандиозна имплозия? Усещаш го с цялото си същество и вътрешно тръпнеш в напрегнато очакване. Донякъде с тревога и страх, но същевременно и с облекчение и разбиране, защото изглежда логично - дори редно - да стане точно сега. Ще се случи всеки момент, знаеш го! Трябва да се случи. Няма начин светът да продължи да съществува.<div><br /></div><div>Аз съм се чувствал така и все оставам излъган, обзет от тъпо разочарование. Пустият Живот продължава. За добро или за лошо.</div>Жълт Зеленhttp://www.blogger.com/profile/13227253683218588887noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1709619789066094311.post-70473284324725301962023-05-02T21:40:00.000+03:002023-05-02T21:40:07.407+03:00Светла ѝ памет<p> Пак погребение. Този път на наша приятелка от гимназията. Всъщност с жена ми бяха приятелки от детската градина. В компанията ни тя беше най-чистосърдечния, безкористен и добронамерен човек. </p><p>Преди три години диагностицираха дъщеря ѝ - тогава на 4 - с левкемия. Две години майка и дете лежаха в болницата. Дъщеря ѝ се оправи. Първо от левкемията, после от страничните ефекти от лечението. Научи се да върви отново. Научи се да говори. Майката си намери работа. Семейството им се стабилизира финансово, купиха си апартамент и за пръв път от много, много време, имаха надежда за щастие.</p><p> - Ха ха - каза Животът, Вселената или Бог. И я уби.</p><p>Мисля си за нея и ми тежи. Мисля си за майка ѝ. Мисля си за дъщеря ѝ. Мисля си за мъжа ѝ. Твърде много страдание, струва ми се. Търся някакъв начин да им помогна. Няма начин. Никога няма начин да се помогне. Можем само да съчувстваме и да страдаме заедно. Можем да търпим докато повече не можем да търпим.</p><p>В неделя ще събера вкъщи приятели по случай рождения ми ден. Ще ядем, ще пием и ще празнуваме. Не че съм се родил, а че все още съм жив. Че знае ли се? Не се знае.</p>Жълт Зеленhttp://www.blogger.com/profile/13227253683218588887noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1709619789066094311.post-25309510554019480972023-04-14T00:00:00.006+03:002023-04-14T00:00:00.167+03:00Достатъчна причинаДори когато собственият ми живот изглежда подреден и балансиран, не мога да не виждам, че на други хора им се случват отвратителни неща. Незаслужени отвратителни неща, от които стомахът ми се свива.<div><br /></div><div>За мен това е достатъчна причина да го мразя и да повтарям, че е скапан.</div>Жълт Зеленhttp://www.blogger.com/profile/13227253683218588887noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1709619789066094311.post-51823008771749211232023-04-10T23:28:00.000+03:002023-04-10T23:28:03.454+03:00Хем се страхувах, хем се надявах<p> Видяхме се неотдавна. Просто ѝ се обадих и излязохме. Бяха минали години и хем се страхувах, че се е променила, хем се надявах да се е променила.</p><p>Когато влезе в бара ми се стори същата. Вълшебна. Невъзможна, като фантазия. Пак ме обзе онова странно чувство на сладка гордост, че идва в този бар заради мен, че седи на моята маса.</p><p>Говорихме дълго за неща, които ни се бяха случили. Разказа ми за живота си и си помислих, че аз бих се вписал добре в него. После се разделихме.</p><p>Започнах този блог преди 16 години. Това е много време. Колко още трябва да мине?</p>Жълт Зеленhttp://www.blogger.com/profile/13227253683218588887noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1709619789066094311.post-22798255368742768272023-02-11T16:06:00.001+02:002023-02-11T16:06:07.877+02:00Сами сме си избрали всичко<p>След работа монтирах двойна PVC релса дълга три и половина метра на бетонен таван съвсем сам. После нанизах пердетата. Докато миех мазилката от косата си се чувствах доволен от себе си. Не чак горд. Само доволен, че ставам за нещо.</p><p>По-късно същата вечер разглеждах снимките, които моя приятелка беше качила от Кения. Отишла там заедно с още едно момиче и явно си прекарваха страхотно. </p><p>Докато аз бях монитрал релса за пердета, тя се беше разхождала сред лъвове и жирафи. Двамата не сме чак толкова различни. Само сме вземали различни решения. Изборите, които правим наистина определят посоката, в която поема животът ни.</p><p>Друг е въпросът дали сме били способни да направим различен избор.</p>Жълт Зеленhttp://www.blogger.com/profile/13227253683218588887noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1709619789066094311.post-2418638671011960892023-01-01T16:36:00.001+02:002023-01-01T16:36:11.615+02:00За добро или за лошо<p> Посрещаме новата година с надеждата да е по-добра. Как не ни омръзна? Тази надежда е обречена да остане напразна, а ние изглежда никога няма да се откажем от нея.</p><p>За добро или за лошо.</p>Жълт Зеленhttp://www.blogger.com/profile/13227253683218588887noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1709619789066094311.post-42052452554015436332022-10-23T21:32:00.001+03:002022-10-23T21:32:31.568+03:00Без да бързам<p>Има от какво да съм изморен. През последните 12 месеца работата ми беше изпълнена само с ядове, изкарах една магистратура, и ремонтирахме един апартамент. Нямах никакво свободно време. Никакво време за себе си.</p><p>Сега ремонтът е приключил, взех си магистратурата и напуснах работа. Преоткривам удоволствието от това да не върша нищо. Имам една теория, че нещастието е пряко свързано с бързането. Вземам дъщеря си от училеще по обед. Може ли да останем да поиграя с другите, пита тя. Може, казвам аз, не бързаме за никъде. Пък и щастието е пряко свързано с препичащото слънце. И със сянката на дърветата, и със сгушените в нападалата шума улични котки.</p><p>Казах на прекия си началник, че напускам, защото не съм щастлив. Всеки ден на работа се чувствам като пълен неудачник, казах. Давам всичко от себе си и то никога не е достатъчно, добавих след това. В бизнеса е така, отвърна тя, аз работя тук от 17 години и винаги трябва повече. Така се развиваме и ставаме по-добри и по-силни.</p><p>Според мен тази култура е погрешна. Ненавиждам я и ми се гади от нея. Тя принизява смисъла на труда и на човешкото съществуване.</p><p>И сега какво? Не знам. Водят се войни, инфлацията прави всички все по-бедни, а в държавата ни няма изгледи скоро да се сформира правителство. На този фон е странно как изобщо не се тревожа за бъдещето. Може би ще е ужасно. Почти сигурно е, че ще е ужасно. Но поне днешния ден мина без да бързам за никъде.</p>Жълт Зеленhttp://www.blogger.com/profile/13227253683218588887noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-1709619789066094311.post-64758877016376909462022-09-01T22:02:00.001+03:002022-09-01T22:02:34.513+03:00Сватби и разводиМиналата седмица бях на сватба. Беше извънредно емоционална и романтична, и ме накара да си мисля за многото си познати, които избират да не правят сватба. Една от причините - според мен - е, че нямат близки приятели, на които да вярват, че истински ги обичат, искрено се радват за тях и биха споделили щастието им безрезервно.<div><br /></div><div>Четири дни по-късно мой познат ми сподели, че се е разделил с жена си. Изненадах се, защото бяха заедно много години, имат прекрасна дъщеря и изглеждаха перфектна двойка. </div><div><br /></div><div>Може би това отговаря на въпроса ми.</div>Жълт Зеленhttp://www.blogger.com/profile/13227253683218588887noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1709619789066094311.post-55634856605998142702022-08-01T22:40:00.003+03:002022-08-01T22:40:50.358+03:00Емоционално наситен<p> Сънувах, че вървя в градината на баба ми, между лехите с домати. Бях дете и доматите се извисяваха над мен, много високо. Видях пред себе си узрял, червен домат, откъснах го и се обърнах. Зад мен беше дъщеря ми, а аз вече бях възрастен. Виж сега, казах ѝ, забърсах леко домата в дрехите си и отхапах. Вкусно е, казах пак на дъщеря си, опитай сега и ти. Откъснах втори домат и ѝ го подадох. Тя го забърса в дрехата си както ѝ бях показал и го захапа. Изведнъж видях, че е с някаква официална рокля, която беше позеленяла от листата на доматите. Развиках ѝ се, че не е трябвало да идва в градината с официална рокля и че това не се пере. Тя сведе виновно очи готова да се разплаче. А аз погледнах своите дрехи и те също бяха оцветени в зелено. Пак бях дете и ме обзе паника, че някой всеки момент ще ми се скара.</p><p>Беше много емоционално наситен сън.</p><p>Доста съм уморен напоследък. Може би това наричант "бърнаут". Мисля си да изкарам няколко дни на къщата на баба ми. Малко да почета. Малко да попиша. Няма да е зле.</p>Жълт Зеленhttp://www.blogger.com/profile/13227253683218588887noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1709619789066094311.post-72671413534792177752022-06-03T22:59:00.001+03:002022-06-03T22:59:00.159+03:00Дни на пълно щастие.Като ти се яде - яж. Като ти се пие - пий. Така ме учеше един приятел преди години. Не одобряваше желанието ми да вникнвам в същността на всяко нещо, да го дефинирам и да го поставям на мястото му. Каква ти е ползата да го мислиш толкова? - питаше той, а аз нямах какво да му отговоря. И сам виждах, че нямам полза. Но си карах както си знаех.<div><br /></div><div>Веднъж бях с приятели на палатка, в една гора на брега на морето. Вечер палехме огън, пекохме наденица, и пиехме докато можем. През деня плувахме или играехме белот под сенките, а щом слънцето почваше да се спуска на запад трябваше да решим кой ще върви около два километра до магазина за още наденица и още пиене. Безгрижни, щастливи дни.</div><div><br /></div><div>Признавам, че има известно очарование в това първично, скотско щастие, породено от простичкия факт, че си жив и че край теб съществува цяла една вселена. Вселена, до която можеш да се доближиш и с която можеш да се слееш. Да си малък и незначителен под отрупаното със звезди небе, на брега на морето, те прави свободен, прави те човек, както би казал Алексис Зорбас.</div><div><br /></div><div>Но това не е за мен. Аз искам нещо повече. Какво - не мога да обясня. Но по-всичко изглежда, че е точно обратното на щастието.</div>Жълт Зеленhttp://www.blogger.com/profile/13227253683218588887noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1709619789066094311.post-83970436600422509222022-06-02T23:20:00.002+03:002022-06-02T23:23:54.218+03:00The Streets Прелистваме още една страница от живота си. И после още една. И още една. Ама че скапана книга.
<div><br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: right;"><iframe class="BLOG_video_class" allowfullscreen="" youtube-src-id="gj_KqLK_N0c" width="400" height="322" src="https://www.youtube.com/embed/gj_KqLK_N0c"></iframe></div>Жълт Зеленhttp://www.blogger.com/profile/13227253683218588887noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1709619789066094311.post-3801670670137021102022-03-17T23:14:00.013+02:002022-03-17T23:14:00.156+02:00Момент на затишие<p> Ужасно ме издразниха на работа днес, но вкъщи дъщеря ми ме посрещна видимо оздравяла, жена ми беше в добро настроение, вечерята беше вкусна, с коняка изядох две парчета торта останала от Тодоров ден и когато всички заспаха аз останах да послушам музика. За момент всичко си дойде на мястото.</p><p>Такива моменти ми помагат да запазя разсъдъка си и да понеса следващата доза хаос.</p>Жълт Зеленhttp://www.blogger.com/profile/13227253683218588887noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1709619789066094311.post-22590301619587801182022-03-15T22:45:00.000+02:002022-03-15T22:45:16.161+02:00Чуждо щастие<p> Средата на март е, а аз вече си мечтая за август. Тогава ще си предам дисертацията, ще си ползвам отпуската, а най-хубавото е, че съм канен на сватба. И друг път ми се е случвало да приемам чуждото щастие като свое. </p><p>Сега като го казах се замислих, дали някога някой е преживял моето щастие като негово... Не знам. И да се е случило, не ми е казал.</p>Жълт Зеленhttp://www.blogger.com/profile/13227253683218588887noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1709619789066094311.post-42636883411946253922022-02-08T21:37:00.003+02:002022-02-15T21:09:48.432+02:00Няма да се откажем от живота, я!<p>Напоследък умират ужасно много хора. Познати. Познати на познати. Всяка седмица почти. Може би и вие сте забелязали. </p><p>И всеки път е някак... незабележимо. </p><p> - Еди-си-кой почина.</p><p> - Ужас!</p><p>И после си продължаваме по старо му.</p><p>Прави ми впечатление, че повечето хора приемаме тая смърт сравнително леко. Което от една страна може да е притеснително, но от друга страна си е хубаво. Няма да се откажем от живота, я! Скъпоценния ни, свиден, мил животец.</p><p>Човек би си помислил, че в подобна ситуация ще се паникьосаме и ще се втурнем да сбъдваме мечтите си. Но явно е нужно повече.</p><p>Светът е напълно сгрешен.</p>Жълт Зеленhttp://www.blogger.com/profile/13227253683218588887noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-1709619789066094311.post-19723391222421360392021-12-19T16:24:00.000+02:002021-12-19T16:24:00.967+02:00Едно от много<p>Едно от неизброимите ужасни неща, които ще ти се наложи да изтърпиш в живота си, е да гледаш как искрената привързаност и любов на децата ти еволюира в нескрита досада и неприязън.</p>Жълт Зеленhttp://www.blogger.com/profile/13227253683218588887noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-1709619789066094311.post-21372399058170881692021-12-05T00:18:00.006+02:002021-12-05T10:08:25.927+02:00Концерт НоарБих искал да присъствам на <a href="https://www.youtube.com/playlist?list=PLbsgOyRLYNfZk-7fJE7iXt26_Y6888B36" target="_blank">такъв концерт</a> и някак си дори на живо да е черно бял. И като почне Mad About You всичко да ми се усуче като в центрофуга и емоците полека да се изцедят от очите ми, да ми стане едно леко и да ми се освбоди място за повече любов.Жълт Зеленhttp://www.blogger.com/profile/13227253683218588887noreply@blogger.com0