Ама че година.
Хубава, лоша - няма значение. Това е субективно.
Обективното е, че никога повече няма да се върне. Никога повече няма да бъде 2019-та. Представям си ескалатор, чийто край води до бездънна пропаст. Дните са наредени на ескалатора и един след друг падат в пропастта, къде изчезват все едно никога не ги е имало. Така е изчезнала цялата 2019.
И ние сме на ескалатора. Вървим в посока обратна на пропаста, разминаваме се с падащите дни, но след всеки ден силите ни намаляват, докато накрая не можем повече и също паднем.
Все едно никога не ни е имало.
Friday
Tuesday
Защо не?
Ама че година.
Има едно момиче, което винаги съм смятал за чудесно и през последните, да кажем, 15 години, все ми се е искало да се запозная с нея. Сега изведнъж се запознахме, съвсем случайно, при някакви абсурдни обстоятелства. Петнайсет минути по-късно вече си говорехме все едно сме приятели от детството. Има такива хора, с които просто си допадате.
Всичко това е супер, разбира се, и аз съм щастлив, че стана така. Но понякога, като се размисля по темата, се питам защо чак сега. Защо не по-рано? Щеше да е дори по-хубаво. Тогава защо не?
Има едно момиче, което винаги съм смятал за чудесно и през последните, да кажем, 15 години, все ми се е искало да се запозная с нея. Сега изведнъж се запознахме, съвсем случайно, при някакви абсурдни обстоятелства. Петнайсет минути по-късно вече си говорехме все едно сме приятели от детството. Има такива хора, с които просто си допадате.
Всичко това е супер, разбира се, и аз съм щастлив, че стана така. Но понякога, като се размисля по темата, се питам защо чак сега. Защо не по-рано? Щеше да е дори по-хубаво. Тогава защо не?
Saturday
Ново бъдеще
Ама че година беше.
Една случайност и хоп - бъдещето изведнъж става съвсем различно. Няма нищо случайно, биха казали някои хора, а аз бих се направил, че не ги чувам, защото не ми се спори. Казвам само, че понякога нещо непредвидено (и в своята същност - непредвидимо) със смущаваща лекота катурва живота ти извън предначертания коловоз, който до сега ти е изглеждал неизбежен и ти е носел хем шепа поводи за депресия, хем доволна доза сигурност. Обаче край на тази сигурност. Животът ти е яко катурнат и се търкаля по някакъв нов път, водещ незнайно накъде, бих казал "в пълна мъгла", ако не беще адски клиширано.
В такива ситуации от теб се искат две неща. Първо, да се помъчиш да поемеш контрол и да се насочиш поне привидно в посоката, която ти се струва най-правилна. Второ, след неизменния провал да не си твърде суров към себе си и да продължиш да се обичаш.
Една случайност и хоп - бъдещето изведнъж става съвсем различно. Няма нищо случайно, биха казали някои хора, а аз бих се направил, че не ги чувам, защото не ми се спори. Казвам само, че понякога нещо непредвидено (и в своята същност - непредвидимо) със смущаваща лекота катурва живота ти извън предначертания коловоз, който до сега ти е изглеждал неизбежен и ти е носел хем шепа поводи за депресия, хем доволна доза сигурност. Обаче край на тази сигурност. Животът ти е яко катурнат и се търкаля по някакъв нов път, водещ незнайно накъде, бих казал "в пълна мъгла", ако не беще адски клиширано.
В такива ситуации от теб се искат две неща. Първо, да се помъчиш да поемеш контрол и да се насочиш поне привидно в посоката, която ти се струва най-правилна. Второ, след неизменния провал да не си твърде суров към себе си и да продължиш да се обичаш.
Subscribe to:
Posts (Atom)
