Wednesday

Не сме най-добрите

Докато жена ми беше в болницата с по-малката ми дъщеря, реших да заведа по-голямата на пица. Не само защото вкъщи нямаше нищо за ядене, все щях да й намеря нещо, а и тя предпочита да не яде. Но исках също да й обърна внимание и да прекарам малко време с нея. Напоследък все остава на заден план и се чувства пренебрегната и необичана.

А и имах нужда от въздух.

Край масата ни мина момиче на нейната възраст придружавано от баба си.

 - Оооо! Виж колко е красиво! - възкликна тя провлачено и посочи към декоративното езерце в двора на пицарията. Беше осветено от светлини, които променяха цвета си.
 - Не сочи! - отвърна рязко баба му. - Виждам! Нали заради това сме дошли. Хайде!

Дъщеря ми се загледа след тях докато се отдалечаваха и след малко я подпитах:

 - Момиченцето изглеждаше свястно. Може да се заиграете после.
 - Да. - отвърна тя.
 - Баба му обаче малко неприятна.
 - Да, много строга.
 - Прави й забележки без да е направила нищо лошо.
 - И после я чака тя да й се извини. А не е тя виновна.
 - Така ли?
 - Да. Ама то и вие така правите понякога. - имаше предвид мен и жена ми. - Не си мислете, че сте най-добрите.

Двете се заиграха и изчаках чак до единайсет преди да си тръгнем. Тя искаше да остане още, затова ми беше сърдита през целия път. Заспа с гръб към мен, а аз мислех за начини да стана по-добър.

Май няма как.

No comments:

Post a Comment