Thursday

Неблагодарен съм

Една сутрин гледах репортаж за поредния инцидент на пътя. Тъкмо си бях направил чай от мента. Седмицата ми беше доста скапана, не можех да спя добре, а бях чувал, че чаят от мента успокоява нервите. И така, детето при майка ми, жена ми в болница, а аз седях вкъщи и гледах репортаж за поредния пътен инцидент.

"Благодаря на Бога, че успяхме да измъкнем жената навреме." - каза един от замесените в случая.

Не я разбирам тази благодарност. Няма логика в нея. А изглежда всички се радват, че животът им е само толкова скапан, а не малко повече. Сякаш не могат да си представят свят, в който просто всичко е наред.

Аз мога.

Вместо да си доволен, че лошото не е по-лошо, редно е да пожелаеш доброто. Да тъгуваш за него. Редно е да си гневен, да мразиш даденото състояние, да пожелаеш промяна и тези емоции да се превърнат в движещата сила, която да случи промяната. Гибелен гняв, достоен да бъде възпят от Музата.

Аз съм неблагодарен. Заради всичко, което животът може да бъде, а не е. Заради целият му неосъществен потенциал. И, ако някой иска да чуе от мен, че животът е хубав, ще трябва първо наистина да го направи такъв.