Saturday

Фантазия за щастие

Всички преследват едно и също - щастие. Но понеже представите им за щастие са различни, в крайна сметка всички преследват нещо различно.

Началото на това преследване вероятно съвпада с момента, в който започваш да искаш самостоятелност. Независимост от родители и семейство, свободатата сам да вземаш решения. Някъде по това време решаваш, че щастието ти е някъде другаде. И се спускаш да го преследваш.

Би трябвало тогава да се оформя и представата ти за щастие. Питаш се "Какво би ме направило щастлив?" и си даваш някакъв отговор. Той се определя от средата ти, от опита ти. За един щастието може да е в създаването на семейство. За друг може да липсата на отговорности. И така нататък.

Самият процес на преследване е като изграждането на театрален декор. Започваш да изграждаш част по част сцената, на която си представяш своето щастие. Декорът на един би включвал дом, любим човек, деца и куче. Друг би сложил каравана и околосветски пътешествия.

А сцената е малка и няма място за всичко. За да сложиш едно, трябва да се откажеш от друго.

С късмет декорът ти най-накрая е готов. Наредил си всичко точно като във фантазиите ти. Качваш се на сцената и се оглеждаш за щастието. Но него го няма. Само декор.