Sunday

С малко закъснение

Здравейте. Добре съм, в случай че се чудите.

Дъщеря ми расте все така прекрасна и безкомпромисно стъпква всякакъв останал в мен егоизъм. Колкото повече тя расте, толкова повече с майка й остаряваме. И сме все повече изморени и изнервени, а свадите за дребни глупости са ежедневие.

Но пак се обичаме.

Туристическата ми агенция все още съществува, така че за самолетни билети, хотелско настаняване и почивки можете да се обръщате към мен. Иска ми се да мога да разкажа как през изминалата година с много труд, много лишения и, разбира се, много вяра в себе си, съм успял да създам изключително успешен бизнес и накрая всичко се е подредило, понеже семейството ми е подкрепяло и не съм се предавал. Но за съжаление не стана така. Трудът и усилията ги имаше, само че приходите стигаха колкото да покриват разходите и така, година по-късно, всичките ми спестявания свършиха. Затова започнах работа на още едно място и сега движа двете неща успоредно.

Никога не съм очаквал да е лесно.

Хрумна ми да споделя, че Caribiana пише чудесни стихове и едно от любимите ми занимания е просто да прелиствам блога й напосоки. Действа много успокояващо. А balance успява да открие във всякакви тривиални ситуации разни житейски истини - качество, което много ценя. И като цяло гледа на живота по начин, който ми допада. Освен това е хубаво, че Елена почна да пише отново в блога си. От една страна, защото все казва нещо интересно. От друга страна, защото това подкрепя теорията ми защо изобщо хората пишат. И някак ме кара да си мисля, че не всичко е изгубено. Жалко все пак за блога на Совичка, която изчезна от както издаде книга; за Мария, която първо пишеше хубаво в проза, а после порасна. И за блога за антипоезия, посветен на една благородна кауза. И за Анна in your head, която от две години чакам да напише нещо ново.

Като цяло, страхотни блогове. Благодаря на авторите им за посветеното време.

Странно как не съм се сетил да го кажа по-рано.