Monday

Изобщо не се нуждаеш от помощ

В книгата "Врява и безумство" попаднах на следната мисъл:

Това става не когато осъзнаеш, че нищо не може да ти помогне — вяра, гордост, каквото и да е, — а когато осъзнаеш, че изобщо не се нуждаеш от помощ.
Не се нуждаеш от помощ. Можеш да се справиш сам. Или пък не е нужно да се справяш. Все едно е. Важното е, че не се нуждаеш от помощ.

Хубаво е. Особено ако и ти като мен не търпиш да си зависим.

Thursday

Разочарованието "Коледа"

tujna koleda
not-so-marry x-mass, I guess
Коледа винаги е съпъствана от големи очаквания за нещо добро, нещо велико и неповторимо. Броим дните, които остават, докато това "нещо" се случи. Подготвяме се с украса, светлинки, готварски рецепти и подаръци. Планираме пътувания, срещи, гости, бягства. Говорим за атмосферата и настроението.

А големите очаквания водят до големи разочарования. Всеки го знае.

Sunday

Добродетели

Имам една позната, която все се оплаква от гаджетата си. По някакъв начин все успява да се забърка с боклуци. И после идва и се оплаква как са я наранили и колко е разочарована.

 - От самото начало беше очевидно, че тоя тип е боклук. - казвам аз обикновено - Защо изобщо се захвана с него?
 - Той, по принцип, е добър човек - винаги отвръща тя и сякаш се опитва да оправдае повече него, отколкото себе си.

Струва ми се, че умишлено си ги намира такива. Дето всички ги виждат, че са боклуци. Само тя вижда, че по принцип са добри хора и решава, че ще може да ги спаси. Дава им шанс или нещо такова. Глупаво момиче.

 - Той по принцип е добър човек. - казва тя.
 - Добротата не е добродетел. - казвам аз, макар да знам, че изобщо няма да обърне внимание на думите ми и ще продължи цял живот да търси доброто, без изобщо да разбира какво е то.

Monday

If I Share With You My Story



(Извинявам се за рекламите в блога.)

Sunday

Дадености

По-добре е да смяташ, че всички хора са лоши.

Когато срещнеш някой добър, ще се почувстваш истински късметлия. Ще знаеш, че този човек е уникален и е истинско щастие, че ти се е отдала възможност да го срещнеш. Ще искаш да го задържиш близо до себе си и ще си готов да пожертваш много, за да се превърнеш във важна част от живота му. Защото си видял, че този човек е добър.

Ако смяташ всички за добри, няма как да го оцениш. Ще е просто един от многото. Ако той си замине, ще дойде друг. Ще приемеш добротата му за даденост.

И ще сгрешиш.

С малко закъснение

Здравейте. Добре съм, в случай че се чудите.

Дъщеря ми расте все така прекрасна и безкомпромисно стъпква всякакъв останал в мен егоизъм. Колкото повече тя расте, толкова повече с майка й остаряваме. И сме все повече изморени и изнервени, а свадите за дребни глупости са ежедневие.

Но пак се обичаме.

Туристическата ми агенция все още съществува, така че за самолетни билети, хотелско настаняване и почивки можете да се обръщате към мен. Иска ми се да мога да разкажа как през изминалата година с много труд, много лишения и, разбира се, много вяра в себе си, съм успял да създам изключително успешен бизнес и накрая всичко се е подредило, понеже семейството ми е подкрепяло и не съм се предавал. Но за съжаление не стана така. Трудът и усилията ги имаше, само че приходите стигаха колкото да покриват разходите и така, година по-късно, всичките ми спестявания свършиха. Затова започнах работа на още едно място и сега движа двете неща успоредно.

Никога не съм очаквал да е лесно.

Хрумна ми да споделя, че Caribiana пише чудесни стихове и едно от любимите ми занимания е просто да прелиствам блога й напосоки. Действа много успокояващо. А balance успява да открие във всякакви тривиални ситуации разни житейски истини - качество, което много ценя. И като цяло гледа на живота по начин, който ми допада. Освен това е хубаво, че Елена почна да пише отново в блога си. От една страна, защото все казва нещо интересно. От друга страна, защото това подкрепя теорията ми защо изобщо хората пишат. И някак ме кара да си мисля, че не всичко е изгубено. Жалко все пак за блога на Совичка, която изчезна от както издаде книга; за Мария, която първо пишеше хубаво в проза, а после порасна. И за блога за антипоезия, посветен на една благородна кауза. И за Анна in your head, която от две години чакам да напише нещо ново.

Като цяло, страхотни блогове. Благодаря на авторите им за посветеното време.

Странно как не съм се сетил да го кажа по-рано.

Thursday

Знаци

Харесваше ми да си представям, че пълната луна ни свързва по някакъв магичен начин. Ако гледам в нея, докато мисля за теб, ще усетиш погледа ми. Ако прошепна името ти, ще чуеш гласа ми. Ако те повикам, ще дойдеш.

Една нощ - или по-скоро сутрин - преди много, много години, седях на терасата, гледах пълнолунието и си мислех за теб, и точно тогава телефонът ми извибрира с твоя смс "kak si? :)". Твърде неочаквано, като се има предвид, че по онова време почти не си говорехме, камо ли да си пишем посред нощ.

Заради такива неща те обичах.

Знам какво си мислите, но грешите. Това не са знаци, които да сочат посоката. Не са доказателства, че нещо е правилно или погрешно. Не са обещания за красив край. Нищо не са.

Говоря от опит.

Tuesday

Когато се наложи

Добре е да си наясно какво е разпалило любовта ти. Така ще можеш лесно да я задушиш, когато се наложи.

Например, за да се спасиш или да освободиш място за следващата.

Wednesday

Тайната, която споделяме

Необяснимо е как хората изобщо имат желание да живеят. Притежаваме някакъв вроден механизъм, който ни движи напред, ден след ден, въпреки цялата обективна безсмисленост на всичко.

Когато този механизъм се счупи - това е депресия. Депресията е част от нас, която сме пригодени да преодоляваме.

Но не винаги успяваме.

Andrew Solomon говори в TED за своя опит с депресията и може би ще ви бъде интересно да го чуете. Има субтитри на български.


Friday

Не съм капо

Случайна среща под пълна луна връща за кратко магията, която някога владеех. Заспивам с мисълта, че, макар и всичко да е изгубено, поне някога го е имало.

Thursday

Човекът, който се смее

Явката ДЛГ е рядко талантлив български рапър и реших, че заслужава да споделя нещо негово.

Monday

Елитарен

Не, че искам да елитарнича, като се правя, че съм над нещата. Просто ми се налага, защото ме отвращават, и защото се страхувам, че, ако се приближа, може да ме покварят, и защото ще се задуша от безсилието си да ги променя.

Sunday

Семейна почивка

Пътуването с малко дете е напрегнато и изнервящо. Кошмарно, ако сте любители на силните думи. Почивката - изморителна. Особено ако мястото е пълно с комари, на детето му никнат зъби и всички членове на семейството са с пневмония.

Знам, че август е месецът на почивките и е редно да споделя на какво прекрасно място съм ходил, колко хубаво съм се чувствал в компанията на близките си, да покажа няколко снимки, на които всички сме усмихнати и щастливи, да сложа хаштагове за слънце, лято и любов.

Но не ми е в стила.

Wednesday

Теория на всичко

Действителните драми са особено тъжни. Не пропускайте тази.

Monday

Все едно нищо не е станало

С това момиче се познаваме от деца. Приблизително на моята възраст, детето й горе-долу колкото моето. Понякога идва да види баща си - той ми е съсед - и се случва да се срещнем пред входа, с количките, говорим си колко са пораснали децата и как ние сме си все същите, и си пожелаваме приятен ден. Майка й почина преди година след дълго боледуване. И тя и баща й се държат все едно нищо не е станало. Аз също. Всички се държим все едно нищо не е станало.

И като се замислиш - няма друг начин.

Thursday

Днес вече е късно.

Може би трябва да се видим. Нали знаеш, просто така. Защо не? Хората се виждат постоянно. За утре вече имам уговорка с приятели, на следващия ден ще посрещаме гости, после съм обещал на майка ми да ходя у тях, а после май ще вали... Днес вече е късно.

Жалко. Изглежда нямаме късмет.

Saturday

Everybody's fine

Още се чудя защо този филм е толкова тъжен. Може би защото не спестява истината.

Tuesday

Разстоянията правят живота малко труден

Жалко, че толкова често се налага да се разделяме. Никога не знаем дали не е завинаги.



90 секунди, които ще променят живота ви завинаги!

Изведнъж стана пълно с клипове, които обещават да променят живота ти.

Хората отчаяно искат да променят живота си. Бързо.

Защо никой не е щастлив?


Monday

Излъжи го

Светлата част на денонощието става все по-кратка, а още нищо не сме постигнали тази година... Както и всяка предишна година, като се замисля. Знаеш ли, че човек се затваря в себе си не защото е "надут", а защото разбира собствената си незначителност за останалите? Ако по някаква глупава причина искаш да се сближиш с него, излъжи го, че греши.

Wednesday

Животът е по-скапан

...отколкото си признаваш, че е.

Само временно

Нали знаеш как често хората си мислят за някои неща, че са само временни, а после се оказва, че са сгрешили? А хрумвало ли ти е, че остаряването е едно от тези неща? Хората са убедени, че е временно. Е, в известен смисъл са прави, но не за това става въпрос. По-скоро казват "сега за малко ми се налага да спра да съм млад, но то е само временно и не след дълго ще съм млад отново. За малко ми се налага да спра да правя всички неща, които харесвам, да позагубя връзка с приятелите си, да престана да се влюбвам, да стана отговорен, да мисля за бъдещето и още няколко неща, но само временно. Скоро ситуацията ще се нормализира и всичко ще си е по старому."

Уви.


Monday

Онова, което ни прави човеци

Мъка

Вчера отидох в Малашевските гробища. Мрачното време и заканата аха да завали, жвакащата кал и унилите редици на гробовете ми създаваше едно такова минорно чувство. Крачех с разтворен балтон, шала ми се вееше от вятъра и непрекъснато го пъхах под реверите, прескачах локвите, заобикалях калните участъци. Притъмняваше, беше след 17 часа, във въздуха идваше стипчивия мирис на мъглата, но не бързах. Не бързах, умислен редях случилото през деня, по едно време виновно се заех да мисля за нея. И без това отивам й на гости. Някой патетик би казал на гости на вечния й дом. Това ли е вечния дом, пфу, покрит с изпочупени стръкове покафенял бурен, с напукан, некачествено направен каменен паметник, с почерняло отвътре газениче пълно със стопени буци восък и парафин от десетките свещи, някои от които недоизгорели стърчаха със почернените си фитили. Сложих внимателно чантата си на мократа пейка, покрита с ръждиви петна, бръкнах в джоба и извадих трите свещи купени от “Александър Невски” на път от работата ми. Едната свещ се бе усукала до счупване, другите си бяха наред и замислено започнах да ги чопля пред фитилите за да ги освободя от наслоилия се на тях восък. Восъкът ми влизаше под ноктите, които изтъргвах също така бавно и съзерцавах снимката и. Нищо не мислех, просто...дишах. Мокрият въздух, тишината, на гнилите листа натрупани в кафетникава маса между алеите...всичко това. По рано й приказвах, но сега не. Но идвам. Може би единственият, който идва често. Някак ритуално побутнах с върха на обувката си купчинка листа, запретнах полите на балтона, клекнах и със старание се заех да ги забождам покрай тази буцеста мас от стопен восък. Понеже не пуша бях взел запалката на една от колежките ми, опарих се един-два пъти да ги запаля и когато пламнаха, се изправих. Някаква буца заседна гърлото ми, затворих очи да спра напиращите сълзи и наум си затананиках любима мелодия. Свещите по-силно грееха със жълтеникава светлина, а сумракът ставаше по гъст, както и онова в душата ми.

По едно време чух стъпки и се извърнах наляво, като срамежливо си разтрих очите за да не се търкулне някоя сълза. Свих късогледо очи и в мрачината видях, че се приближава жена облечена в кожено палто с мъхеста яка, хванала момченце на около 5-6 години, след нея виждах едра сянка, сигурно на мъжа й. Спряха се на около два гроба разстояние пред една доста голяма мраморна плоча, която бе нова и сега я забелязах, въпреки че минах покрай нея. Жената се разтършува из чантата, мъжът клекна и започна да маха нещо, въпреки че гробът беше чист и...пресен. Момченцето си пъхна ръцете в якето си и се загледа в суетенето на майка си. Мъжът едър, с леко къдрава коса, с тъмнокафяво яке, все така клекнал, по едно време спря и се загледа във лицевата част на паметника и сложи ръка внимателно, някак като слагане ръка на рамо, върху паметника. Жената заизважда свещи, бутилка с нещо тъмно - явно вино, бутилка вода и някакви правоъгълни неща. Дигна глава и ме видя, че ги гледам. Аз рязко се извърнах почувствал неудобство и пак се загледах в парчето камък пред мен. Но онова беше изчезнало, усамотението беше нарушено. Пак чух стъпки, погледнах и видях че жената се насочва при мен, носейки нещо правоъгълно в ръцете си. Стегнах се и се обърнах към нея. Кутията в ръцете и се оказа кутия с бонбони, носеше и пликче с някакви сладки.

-Добър вечер - с изненадващо алтов глас се обърна към мен, - моля ви се почерпете се за бог да прости…на дъщеря ми. - хубавото й лице се загрозяваше от две бръчки от двете страни на устата, но можех да се закълна, че са скорошни.

Измънках нещо, от нея се носеше дъх на хубав парфюм, взех и пликчето, тя ми се усмихна и се извърна за да отиде при нейните си. Загледах найлоновото пликче което отразяваше светлината на кривналите се и догарящи свещи и видях, че беше станало съвсем тъмно. Чукнах върха на обувката си на крака на желязната пейка за да отърся от налепналата кал, взех чантата и се запътих по алеята минавайки покрай тях. Бяха запалили свещи и трепкащата им светлина отразяваше лицата им, смълчаното, но неразбиращо, чипоносо лице на детето, деловото изражение на жената, която поливаше обилно с вино гроба и втренченият поглед на мъжа все така клекнал със сложена ръка на паметника. На снимката на паметника се усмихваше красиво десетгодишно момиченце със руса коса. Видях годините по датите и не знам защо спрях и леко докоснах за лакътя наведената жена. Казах най-глупавото, което можах да кажа. Казах: ”Моите съболезнования”. Тя кимна отсечено и продължи да тръска шишето. Мъжът не се обърна на моите думи, но изведнъж сложи длан на лицето си и заплака. Чувах късите, резки звуци, виждах изпъкналата вена на слепоочието му, виждах грубите му пръсти. Жената клекна, сложи ръка на корема си и почна да гали с плавни жестове циментовия бордюр, ограждащ гроба. Момченцето не мръдна, но гледаше мен с любопитство. Тихичко се отдръпнах и си тръгнах по тъмната алея. Виждаха се светлините на високите блокове на “Стефан Караджа”, после се обърнах назад, но виждах само светлина на свещи и някакви силуети, а беше вече и далече. Пак се извърнах и си тръгнах.

Днес сутринта във вестник “24 часа“ при некролозите видях това личице, от паметника...Облегнах се назад и някак пусто ми стана. Мъката е онова, което ни свързва духовно, което ни прави човеци, беше го казал Шопенхауер. Върви на майната си темерутски шваба.......Върви!

*Преди повече от 10 години попаднах на този текст в интернет и го запазих. Публикувам го както е, с малко редакция на печатни грешки. Не знам кой е авторът. Ако ти си го написал и желаеш да го сваля от блога си, пиши ми.

Wednesday

Ежедневни трагедии

Не искам от вас непрестанно да мислите за ежедневните човешки трагедии по света. То е и невъзможно. Милиони хора страдат от болести, войни, глад, бедност, самота - няма как да съпреживявате мъката на всеки един от тях. Аз съм последният, който би очаквал да ви пука за някакви непознати на другия край на земята, които дори не сте виждали. Измежду тях със сигурност има и добри хора, хора достойни, които биха били ваши приятели, ако ги познавахте. Но понеже не ги познавате, всичко е наред. Не искам от вас да се чувствате зле заради тях.

Искам просто да спрете да повтаряте, че животът е прекрасен.

Tuesday

Счупени диаманти

Не ти ли се струва понякога, че музиката звучи различно на тъмно?

Friday

Натрапени услуги

Преди да помогнеш на някого, увери се, че няма нищо против. Ама наистина. Трябва да си на сто процента сигурен. Натрапените услуги са сред нещата, които могат адски да скапят отношенията с другите.

Sunday

Не зависи от теб

Мания за контрол? Желание за власт? Над другите, над живота, над света? Защо така последователно и упорито си повтаряме, че всичко зависи от нас? Възможностите ни да влияем на средата са ограничени и в това няма нищо нередно, още по-малко срамно. Да познаваш границите си не значи да бягаш от отговорност. Бъдещето на целия свят не тежи на  твоите рамене.

И по-добре да си остане така.

Хора с минало

Преди не чак толкова много време наистина си можел да бъдеш какъвто поискаш. Вече не. Пречи ти това, което си.

Миналото се е случило. Можем да го забравяме, можем да го игнорираме - все едно. То вече е предопределило следващия ни ход. Безсилни сме.

Friday

Отвори очи

Достатъчно е да се огледаш около себе си, за да откриеш десетки причини да бъдеш нещастен.

Tuesday

На всяка цена

Хората се вкопчват в живота и искат да го задържат на всяка цена. Не осъзвават, че често цената е твърде висока.

Животът не е задължителен.

Wednesday

Как да мечтаеш?

Мечтите са за бъдещето, нали? Човек не мечтае за настоящето или за миналото. Само за бъдещето. Затова децата мечтаят повече. Докато порастваш имаш все по-малко място за мечти. Все по-малко време, в което да се сбъднат. Имаш все по-малко бъдеще.

Friday

Всички страдат

Когато денят е дълъг, а нощта...

Tuesday

Сладки сънища

Че животът нагарча.

Sunday

Най-хубавата роля

Всяка тежка лична драма е добре дошла, когато ти доставя удоволствие да си в ролята на мъченик. Тази роля има своите безспорни предимства. Можеш напълно да занемариш задълженията си. Можеш да започнеш да мислиш единствено за себе си. Можеш да започнеш да се държиш скапано с всички и да им казваш неща, които ги нараняват и обиждат. Най-хубавото е, че можеш да изискваш от тях да проявяват разбиране и да ти прощават всичко.

В такъв момент имаш нужда от мен. Да ти кажа, че каквото и да правиш, животът ти пак си остава скапан.

Thursday

В мир

Нямам нищо против да си остана вкъщи за няколко дни. Дори напротив. Докато снегът натрупва и ледът сковава, аз бедствам кротко с червено вино, отново подарък от приятел, лично негово производство. Жена ми си взима душ, дъщеря ми спи, shuffle-ът пуска някакви стари и твърде хубави песни. Вече не ги правят като едно време. Какво като за мен никога няма да направят филм нито да напишат книга? Какво като и аз никога няма да напиша книга? Нищо.

Нищо.

Friday

Никога повече сам

Всичко е заради луната.

Мисълта, че ще мине много време докато отново бъда сам е потискаща.

Толкова, толкова, толкова потискаща.

Има хора, които са сами и не знаят какво да правят със самотата си. Иска ми се да им кажа: "Хей, има толкова неща, които да правите със самотата си!"

Но едва ли ще ме чуят. И да чуят, едва ли ще разберат. И да разберат, едва ли ще повярват. И да повярват, едва ли ще се пречупят. Твърде дълбоко е вкоренено схващането, че да си сам е... зло.

Все пак има хора, които... Вижте сами.