Броим дните, както хората преди нас винаги са правили и както хората след нас винаги ще правят. Дните до края на седмицата, дните до началото на лятото, дните до рождения ден или до рок феста в Каварна, дните докато някой се върне или докато замине отново.
Опитваш да преброиш дните до желаното щастие, но не можеш да броиш до толкова. Вместо това без да искаш броиш дните до края на живота си.
skip to main |
skip to sidebar
За този блог
С малко думи, музика и картини ще опитам да ви помогна да не се самозабравяте в щастието си. А дори няма нужда да ми благодарите. Не е ли прекрасно?
а в Каварна стигна ли, не казваш ? :-)
ReplyDelete=ида-без-цветята=
Не. Моите планове за това лято са отложени за следващото лято :)
DeleteЗатова не броиш изобщо. Броенето е като чакането, няма смисъл и пропускаш междувременно случващите се неща. Никой никого не чака. Прочети "Внезапно миналото лято" на Тенеси Уилямс.
ReplyDeleteНе знам възможно ли е да се спре.
DeleteЩе я видя тази книга...
В краен случай прочети "В очакване на Годо".:D И само да вметна, да си виждал дзен будист да седи и да брои в очакване на нещо?
ReplyDelete