Thursday

Да мислиш позитивно е вредно

Не зная как да се противопоставя на фанатизма, с който целият свят се е вкопчил в идеята за неразрушимото щастие, за вечната, чиста радост от живота, който е съвършен и прекрасен, и чудесен, и е достатъчно само малко да променим гледната си точка за да видим колко хубаво е всичко всъщност. Да оставим настрана фактът, че ми се повдига от несекващите съвети как да живеем, идващи от вечно ухилените водещи на ток-, реалити- и други шоута. Да оставим настрана фактът, че абсурдни идеи (като тази, че понеже нещата се привличат, значи като мислиш за хубави неща ще получиш хубави неща), събират огромен брой поддръжници и трупат популярност, вместо да бъдат осмивани като пълни глупости. Това, което истински ме тормози е, защо е необходимо да отричаме негативната страна на живота. На кого му е притрябвало? Каква е причината?

Изглежда е заради пари. Това е философия, която носи печалби. Обещанието за щастлив живот се продава добре. Напоследък е модерно да се дискутира колко опасна е чалгата за младото поколение. Според мен философията на позитивното мислене е далеч по-опасна.

Не знам как да се противопостава, но един ден ще кажа на сина си: "В тъгата няма нищо лошо." Може пък той да ме послуша.

Ето няколко цитата от една статия, на която попаднах скоро. Не ти ли звучат правилно?
- Когато ви се внушава, че избирателно трябва да използвате само положителните емоции и мисли, всъщност се осакатява вашата способност за критичен анализ и автономно действие. Освен това, когато не успее да промени живота си с позитивни мисли, човек изпитва вина, че не практикува достатъчно упорито и не спазва ритуалите, популяризирани от съответния гуру. Така той се инфантилизира и започва да търси причините за неблагополучията си не в реалната действителност, не в сложните взаимовръзки, а в начина си на действие и собственото си мислене. 
- Научните изследвания са категорични, че когато хората са тласкани да се стремят към щастие, те по-често се чувстват нещастни. Предписвайки поредния ритуал, който ги насочва към щастливо мислене, този вид възгледи и идеологии тласкат към едно самообвинително изследване, което ги прави по-скоро зависими, отколкото отговорни за действията и преживяванията си.
Този тип едностранчиво мислене изкривява способността ни за самокритичност, за автентичност, пречи ни да се справяме зряло със собствените си недостатъци и с неизбежните тежки житейски ситуации. С избирателната форма на мислене, а така е във всичките школи, свързани с позитивното мислене на новата епоха, се извършва един невротизиращ процес. Това е невротична компенсаторна самозащита и бягство от действителността, която ги прави по-болни и нещастни, отколкото биха били, ако са в по-цялостен контакт с действителността и чувствата си. Това е индуцирана масова невроза, която е много добра, защото е нужна на някого.

Цялата статия тук