Monday

Важно е точката да е на отеделен ред

По това време на годината споделям няколко думи за себе си, понеже блогът има нещо като рожден ден.

Сватбата се получи за чудо и приказ. Благодарностите отиват към приятелите ми, които направиха празника. И към водещия диджей, който беше на изключително високо ниво, не спирам да ръся суперлативи по негов адрес и да го препоръчвам на всички. Равносметката е, че си заслужава да направиш колкото можеш по-голяма сватба и да поканиш колкото можеш повече хора. Радвам се, че не реших вместо това с жена ми да отидем в Бали.

Таз година булка, догодина се надявам на люлка. Не знам вие как сте с плановете, но аз моите си ги харесвам и гледам да си ги изпълнявам. До тук добре, с изключение на тежката лична финансова криза, в която съм от известно време. Така се случи, че с жена ми по едно и също време сменихме работата си и почнахме на ново място, за значително по-малко пари. Честно казано, никога не съм бил толкова беден, колкото сега. Адски неприятно е. Още по-лошо е, че не виждам никакъв вариант за промяна в близките години.

Всъщност липсата на пари е и причината да пиша толкова рядко тук. (А не защото съм прекалено щастлив.) В свободното си време се мъча да изкарам нещо допълнително. Неуспешно.

Наистина съжалявам, че не пиша по-често. Имам желание. Още повече, че броят на читателите нарастна двойно за последната година. (Ако съм видял правилно.) Между другото, неотдавна се натъкнах на хора, на които това, което пиша не им харесва. В една група във фейсбук блогът ми беше определен като "античовешки" и "антижитейски", а самия аз бях наречен "шушляк". (Цитирам по памет.) Луда работа. Ама то във фейсбук какво ли няма. Получих покана за някакъв семинар в Бургас. Програмата включваше:
15:30 - 16:30 - приготвяне на специален заквасен хляб информация за приготвянето му. Беседа по темата с Валери. Медитация с делфини.
Запазих си това изречение и всеки път, щом го прочета, оставам безкрайно озадачен. По дяволите. Как да не съм разочарован от хората после?

изведнъж ми хрумна
че ако бях
натискал ентър
на производни места в текста
без да слагам главни букви
и препинателни знаци
можех накрая да го нарека
поема
с претенция за огромен
емоционален
заряд
.
сериозно