Wednesday

За един по-добър свят

Да покажеш истината на широката публика никога не е било лесна работа. Историята познава много случаи, които го доказват. Вижте през какво е минал Галилей, например. Всъщност показването на истината изисква много труд, усилия, и отнема много време. Със сигурност не става със силно викане по улиците, с организиране на групи в социалните мрежи в интернет и с драскане на гръмки лозунги с черен спрей по обществени сгради. Като викаш по улиците по нищо не се отличаваш от многото религиозни, фанатизирани откачалки, които призовават към покаяние с думите "Краят на света идва! Вярвайте ми!"

Не. Недейте да вярвате.

Истината не се нуждае от вяра. Истината не се нуждае от емоции. Тя няма нужда да разчита на страха на хората, нито да експлоатира надеждите им. Тя не е шумна и натрапчива. Тя не обещава нищо. Ако си служи със силни думи и апелира към чувствата ви, това не е истина. Това е пропаганда. Доверчивите хора лесно се поддават на пропагандата и трудно възприемат истината. Доверието е нещо лошо. Подлагайте всичко на съмнение, за да останете безразлични към пропагандата и да познавате по-лесно истината.

Вярата винаги е била издигана на пиедестал. (Или поне през последните 2000 години.) Съмнението - тъкмо обратното. (Дори след Декарт си остава недооценено.) Не мисля, че това някога ще се промени, но...

Такива са моите глупави мечти.

===============================
"До дъно за твоята светла надежда "