- Годините ще минат и един ден и ние ще спрем да се обичаме. Както всички. - каза той насмешливо. Уж за да я подразни, а всъщност защото разчиташе да го опровергае и да му каже, че не е прав. Не остана разочарован.
- Няма да спрем. При нас е различно. - каза тя убедено. Премълча "ние никога не сме започвали", защото не искаше да разваля момента. А и за миг си помисли, че може би тъкмо това ще ги спаси.
skip to main |
skip to sidebar
За този блог
С малко думи, музика и картини ще опитам да ви помогна да не се самозабравяте в щастието си. А дори няма нужда да ми благодарите. Не е ли прекрасно?
"... и нямаше идея колко е прав..."
ReplyDeleteтъжна е по-скоро заблудата ни
ReplyDeleteче си мислим, че обичаме
едно състояние, което в човешкия случай е невъзможно
Човек никога не знае какво ще или няма да се случи. И като не знае, се надява, а надеждата си е достатъчно добра причина да си правиш труда да се будиш всяка сутрин. Nothing's over 'til it's over. Блажено невежество :)
ReplyDelete