Thursday

Пясъка в обувките, ментата по устните

Летните нощи край морето имат особено очарование. Без значение дали пием коктейли в някой бар край плажа, или седим на пясъка и пълним пластмасови чаши с мента и спрайт, купени от близкия магазин. Все става така, че си тръгваме по-късно от предвиденото, защото ни е прекалено хубаво, но най-накрая казваме "чао" на всички. В таксито към вкъщи ми се иска да пея с радиото и може би дори го правя. Тя бързо изчиства грима си, мушва се под чаршафа и ме вика при себе си, а аз отвръщам "идвам след минута" и оставам загледан в монитора. Адски ми се иска да напиша нещо в този блог, защото само когато облека чувствата си в думи, успявам да ги оценя безпристрастно. Искам да пиша за това, че времето няма да спре и как един ден ще изгубиш всичко, което днес имаш. Искам да пиша за безсилието и за неизпълнимите желания. Накрая лягам и я прегръщам, като се старая да не я събудя. Спи спокойно, мила моя. Утре всичко ще бъде наред.

6 comments:

  1. "So... maybe tomorrow...
    I'll find my way... home!"

    ReplyDelete
  2. Напълно те разбирам, само че аз наскоро успях да спретна романтичен пост заради тези прекрасни моменти свързани с плажа, морето и прочие.

    Няма друго такова магнетично място... Човек може да си прекара страхотно дори без да харчи пари - а просто да се наслаждава на човека до себе си.

    16 реда, но грейнах като прочетох!

    ReplyDelete
  3. Anonymous17:38

    Става някак банално с това море. Нали знаете как след всяка лятна ваканция по български език трябва да пишем какво сме правили през лятото, за да изкараме първата си шестица. Всички пишат за морето и ключовите думи са слънце, море и вълни. От малка мразя да пиша за лятото. Тази година ще ми се наложи за последен път да го направя. Лято.. Дори не разбрах, че сме лято. Не ми пука за морето. Лятото е просто сезон. Ще напиша за смъртта може би. За болниците. И за това как разкарах слънцето с външни щори. Ще напиша за моето лято. Другите да пишат за своето море. Морето няма нищо общо с лятото.

    ReplyDelete
  4. Анонимен, респект!

    ReplyDelete