Всичко бях планирал. Не беше съдбата, не бяха звездите. Аз бях. Уж „изпуснатите” думи, уж „случайните” срещи, и дългите писма, и късните смс-и, и неочакваните музикални поздрави... И този блог. Не се ли чудиш защо? Наистина, всичкото това време, всичките тези усилия, за какво? Нека ти кажа, понеже мина много време и вече и за двама ни е без значение – защото исках да стана част от живота ти. Или по-точно, част от теб. Да завзема част от сърцето ти, част от спомените ти, част от миналото ти, да оставя своя отпечатък толкова надълбоко, че дори времето да не може да ме изтрие. Исках да повлияя на живота ти, да те променя.
Това бе моят пъклен план.
Не смей да ми пробутваш някое насмешливо-обвиняващо „заслужаваше ли си?”. Остави на мен да си задавам риторични въпроси. Доволен съм, ако искаш да знаеш, макар да не станах по-щастлив.
Не станах по-щастлив.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
Отворени коментар...
ReplyDeleteКакво искаш да ти кажем?
Анекдот за Боцмана ли?
Сигурно ще изтриете коментара, за да не се получава спам. Но ми е интересно, защо след толкова усилия сте се отказали? Каква е причината... "мисли с други категории"?
ReplyDeleteЩе ми се да можех да дам ясен и категоричен отговор. Понякога мисля, че съм осъзнал колко е глупаво, друг път - че просто съм се предал. Може животът да ме е принудил. Може да съм се променил. А може би съм успял или дори всъщност да не съм се отказал изобщо. Наистина не знам и, казано честно, не ми се мисли за това. Емоциите избледняват с времето, а вече мина много време.
ReplyDeleteНякак изглежда, че блога е по-скоро канал за енергията ти, насочен към "ето това са причините, поради които бях прав". Не е ли по-добре да е насочен към "как мога да бъда по-прав следващия път"? Ако изобщо е толкова важно да си прав...
ReplyDelete@първия анонимен
ReplyDeleteКоментарите са възможност, не задължение. Казваш каквото искаш, не каквото аз искам. Ако се отнасят по някакъв начин към написаното, ще бъдат публикувани. Всичко останало - на мейл. Много е просто.
Благодаря за отговора. В тъжната страна на живота се случват тъжни неща. Не виждам нищо глупаво в написаното. Въпреки, че е минало много време и четейки написаното си мисля, че ти не изпитваш вътрешно удовлетворение. Фактът, че си го написал означава, че този човек наистина е означавал много за теб, а ако имаме чувства към някой, не оставяме нещата на случайността...Де да познавах и другата страна, за да разбера какво се е случило.
ReplyDelete@втория анонимен
ReplyDeleteМоже би е било по-лесно да се откаже.
И после на това казват "съдбата така реши"; "опитах всичко възможно" (aka. чоплих семки и умувах 2 минути бира или ракия да пия).
Ха-ха! Имате чувство за хумор.
ReplyDeleteА може би просто обичаш да ти е тъжно и се чувстваш добре в своята микро-вселена сам, или се страхуваш да не бъдеш отхвърлен, или наранен(може би отново), или мислиш, че усилията ти ще са напразни...или много или-та..Май сам не знаеш. Причините са толкова много..и изглеждат така големи. А целта така непостижима....Емоциите избледняват и това ще е поредният спомен към който ще се връщаш с радост, защото си доволен.
Сам решаваш дали си е заслужавало...
ReplyDelete7-ма песен... енигма
ReplyDeleteОткривам моя история в поста ти.. За жалост не ВСИЧКО зависи от нас.
ReplyDeleteБъди сигурен, че ще станеш по-щастлив :) При мен става..
Вдъхнови ме :)