Tuesday

В кръвта ми твоят пулс тупти

[...]
Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоят пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.

4 comments:

  1. О, коментарчета ли има вече...
    Тогава трябва да кажа задължително, че навремето съм рецитирал това пред публика - като част от съставен рецитал за морето и моряка (и чакащата го полочинка на брега). :)

    А само преди две седмички си взех книжка на Багряна, но смея да твърдя, че помоему това е най-инстинското и стихче.

    ReplyDelete
  2. Anonymous20:38

    Не мога да повярвам. И как се реши? Всъшност мразя коментарите да се превръщат в чат, но такава възможност.. и все пак, понеже чета този блог от хмм.. доста време, не можах да се стърпя да не напиша нещо :)

    ReplyDelete
  3. И аз мразя коментарите да се превръщат в чат. :)

    ReplyDelete
  4. Anonymous23:57

    ..Обаче адски започва да ми харесват' :)

    ReplyDelete