Недостатъчно лудост

- Е? Разказвай! Как мина? Хареса ли ти?
- О, да, хареса ми. Дори прекалено много...
- Какво значи това?
- Не знам. Нищо. Случвало ти се е нещо много хубаво изведнъж да те накара да осъзнаеш колко е гаден живота ти и как най-вероятно ще остане такъв до...края? И да ти стане кофти заради всичките неща, които нямаш и никога няма да имаш, няма да видиш или изпиташ и така нататъка. Светът е огромен и само на няколко часа път със самолет от тук съществуват едни напълно различни реалности, а ние сме затиснати в нашата си такава и... Всичко можеше да е много по-добре, наистина. Можеше да е много по-добре!
- О, я престани! Нямам представа защо говориш така, но, ако искаш да знеш, щом животът ти не ти харесва, просто го промени. Нищо не те спира да хванеш въпросния самолет и да полетиш няколко часа.
- Глупости, изобщо не става така. Знаеш ли защо Дон Кихот е пълно куку? Защото няма как да не бъде – той вярва, че може да направи всичко, което поиска. Ако нещо в света не му харесва, просто решава да го промени. Нужно е да си много луд, за да мислиш така. А аз все още съм с всичкия си.