Monday

Само за хората

- Не мога да разбера тази нова мода, хотелите да обявяват, че са "gay-friendly"! Що за простотия е това?! Нали хотелите по подразбиране са "people friendly", да не би педалите да се някаква отделна категория хора, за която е нужно специално отношение и изключителни грижи?! Ега ти криворазбраната толерантност, да делят хората по хотелите според сексуалните им предпочитания, сякаш на някого му пука кого искаш да чукаш! Шибани комплексари, жадни за внимание!

Не че не знам отговора на въпроса ми, но след като цяла нощ съм копирал информация за различни хотели, в 5 сутринта наистина ми е писнало и просто говоря колкото да не заспя.

- Имаш нещо против обратните ли? - отвръща колежката ми и в тона й долавям готовност за спор.

Тя и без друго е ужасно недоволна от преобладаващото ми тотално нежелание да говорим за каквото и да е и използва всяка възможност да подхванем разговор. Сега явно се чувства подготвена по темата, сигурно е спорила за това и преди, кой знае, може би в училище е трябвало да пише есе или нещо подобно, но във всеки случай е сигурна в доводите си и тръпне в очакване да ми натрие носа.

На мен обаче не ми се занимава.

- И те са хора, като всички други... Не мога да ги понасям.

Смее се. Нямаше да се смее, ако знаеше, че го казвам сериозно. Час и нещо след това се прибирам към вкъщи и понеже тъкмо се съмва единствено високите позлатените кубета на катедралата са осветени от слънцето и блестят ярко в иначе мрачната сутрин. Хладно е, тихо е и за проеден път се убеждавам колко безумно по-хубав е целият свят, когато хората просто ги няма.