'Темпорално', сцена втора
Не спира времето. Часовниците спират.
И щом два погледа се спрат в едничка дума,
и две ръце във две ръце от студ се скрият,
във пътя два се срещнем - и останем двама,
и си помислим, че за нас светът се спира...
Каква измислица! Каква, каква измама!
Една любов не спира цялата вселена -
любов! Любов! Та тя е толкова безсилна!
И щом не може над страха да надделее -
нима ще спре света? Любов - но не магия!
Не спира времето. Не. Времето не спира.
Когато всичко сякаш стихва и замлъква,
когато само две сърца във мрака бият
и си помислиш, че светът във нас се вслушва -
послушай пак! Дълбоко в тихото се крият
и още тихичко вървят през нас към края:
тик-так. Тик-так. И щом секундите убият
във нас надеждата - и глупавата вяра -
ще разберем. Че няма никаква магия.
Не сме преборили смъртта. И не живота.
Не сме откраднали ни време, нито смисъл.
Накрая винаги остава само болка -
не спира времето. Часовниците спират.
Автор е някакво странно момиче, понастоящем подвизаващо се под прякора Windwill и, ако прочетете какви неща пише, несъмнено ще останете впечатлени от очарователната й лудост. Аз съм лаик, когато става дума за поезия, но бих препоръчал да видите стихотворенията й в http://my-imbrium.blogspot.com/ . За мен са добри.
