Вече съм забелязал: ужасът е поносим докато се свиваш и не го гледаш в очите - почнеш ли да размишляваш върху него, убива.
Не е ли така с всичко?
skip to main |
skip to sidebar
За този блог
С малко думи, музика и картини ще опитам да ви помогна да не се самозабравяте в щастието си. А дори няма нужда да ми благодарите. Не е ли прекрасно?
