Wednesday

Истинско щастие.

Странно е, защото не съм очаквал нещо подобно да ме трогне. Но съм достатъчно честен за да призная пред себе си, че в ритуалната зала дъхът ми спря. И преди това, в църквата, докато слушах как свещеникът напевно чете евангелието и жените припяват „Амин” и „слава Тебе”, идеше ми се да се прекръстя или да запаля свещ, или каквото там се прави в църква и да се моля на Онзи, който е на небето за нейното щастие. Не знам до колко е нормално, но ако в този момент имах право на едно желание, то щеше да е: „Нека е завинаги щастлива!”. Исках искрено! Всичко свое бих дал, за да се сбъдне това! Да има начин да й бъде дадено! Да може някой или нещо да я предпази от живота!

Но не може.
Тези молитви остават нечути.